— Защо не я пуснеш да влезе? — попита предпазливо Самад, изникнал от дневната, където се наслаждаваше на антикварното си шоу, преди настойчивата Джойс да му помрачи удоволствието. (Ако не броим "Везни" на великия морален съдник Едуард Удуърд, "Пътуващи антиквари" бе любимото предаване на Самад. Петнайсет дълги телевизионни години чакаше някоя лондонска съпруга да извади от дамската си чанта дрънкулка на Мангал Панде. "О, госпожо Уинтърботъм, колко вълнуващо! Притежавате дуло на мускет, принадлежал на…" Седеше, облегнал дясната си ръка върху телефона, та при такъв сценарий да се обади на Би Би Си, да поиска адреса на въпросната Уинтърботъм и да попита за цената. Засега попаденията се изчерпваха с медали от Индийското въстание и джобен часовник, принадлежал на Хавлок, но Самад упорито продължаваше да гледа.) Проточи шия към антрето и смътния силует на Джойс зад стъклото. Почеса се тъжно по тестисите. Беше в телевизионно настроение и облекло — ярка тениска с остро деколте, под която коремът му бе издут като пълен с вода термофор, дълъг, прояден от молци халат и боксерки с индийски десен, от които стърчаха два хилави крака наследство от младостта. Когато беше в телевизионно настроение, не беше склонен да прани резки движения. Кутията в ъгъла на стаята (приемникът според него си беше своето рода антика, облицован с дърво и на четири крака като викториански робот) изцеждаше силите и енергията му до капка.
— А защо ти не направиш нещо, господин Икбал? Отпрати я, вместо да излагаш на показ провисналото си шкембе и мъничкото си пишле.
Самад изсумтя и скри под боксерките причинителите на всичките му неприятности — две огромни космати топки и сломен, безжизнен член.
— Няма да си тръгне — промърмори. — А ако си тръгне, ще се върне с подкрепления.
— Но защо? Не създаде ли достатъчно главоболия? — за пита Алсана достатъчно високо да я чуе Джойс. — Няма ли си семейство? Защо не се занимава с него? Има четири момчета, нали? Колко още иска? Колко, по дяволите?
Самад сви рамене, затършува в кухненския долап и извади слушалките, които се включваха в телевизора и изключваха външния свят. И той като Маркъс се беше оттеглил. "Остави ги", нашепваше му вътрешният глас. Остави ги да воюват.
— О, благодаря — проточи язвително Алсана, когато съпругът ѝ се върна при гърнетата и пушките си. — Сърдечно благодаря, Самад Миа, за безценната ти помощ. Така правят мъжете. Забъркват каша, векът свършва и после жените да разчистват лайната. Благодаря ти, съпруже.
Тя започна да шие по-бързо, профуча по подгъва и продължи нагоре по крачола, докато Сфинксът до пощенската кутия задаваше въпроси без отговор:
— Госпожо Икбал, ще поговорим ли? Има ли причина да не поговорим? Наложително ли е да се държим като деца?
Алсана запя.
— Госпожо Икбал? Моля ви! Какво ще постигнете така?
Алсана запя по-гръмко.
— Не съм дошла тук в името на своето благополучие — пронизителният глас на Джойс преодоляваше с лекота трите дървени плоскости плюс стъклото. — Замесена съм, независимо дали искате, или не! Разбирате ли?
"Замесена", помисли си Алсана, уместна дума. Вдигна крак от педала и колелото завъртя няколко празни оборота, изскърца и спря. Понякога, тук в Англия, особено по автобусни спирки и в сапунени опери, хората казват: "Замесени сме", сякаш това е най-чудесното състояние на света, все едно го избираш и му се наслаждаваш. Алсана не смяташе така. "Замесен" изисква много време и те всмуква като подвижни пясъци.
"Замесен" сполетя луноликата Алсана Бегам и красивия Самад Миа седмица след като ги запознаха в делхийска закусвалня и ги информираха, че ще се венчаят. "Замесен" бе резултатът от срещата на Клара Боудън с Арчи Джоунс пред някакви стълби. "Замесен" погълнал момиче на име Амброзия и момче на име Чарли (да, Клара ѝ разказа тази тъжна история) още щом се целунали в килера на къщата за гости. "Замесен" не е нито добро, нито лошо състояние. То просто е следствие от живота, следствие от окупацията и емиграцията, от империите и експанзията, от взаимното задушаване. Замесваш се и поемаш на дълъг път. И да, жената е права — не го правиш в името на своето благополучие. В края на века никой не поставя благополучието на първо място. Алсана не е невежа. Знае какво представлява Модерният човек. Гледа шоупрограми — по цели дни — "Съпругата ми спа с брат ми", "Мама се натрапва в живота на приятеля ми", а хората с микрофона (Слънчевия загар, Белите зъби или Страшните съпрузи) винаги задават един и същи глупав въпрос: "Но защо искате…?". Грешка! опитваше се да им обясни Алсана през екрана. Те не го искат, идиоти с идиоти, не го правят нарочно. Просто са замесени. Влизат някъде и падат в месомелачката на двете "е"-та. Замесен. Годините минават, омесваме се съвсем и ето ни тук. Брат ти спи с втората братовчедка на племенницата на бившата ми съпруга. Замесен. Изнемощял, неизбежен факт. Нещо в начина, по който Джойс произнесе "замесена" — изморено, понагарчащо, — подсказа на Алсана, че влага същия смисъл в думата. Огромна паяжина, която плетеш за себе си.