— Добре, добре, само пет минути. Жива или мъртва, тази сутрин трябва да ушия три работни комбинезона.
Алсана отвори вратата и Джойс влезе в антрето. За миг те се измериха с поглед като нервни боксъори, преценяващи теглото на съперника преди да стъпят върху кантарчето.
Определено бяха от една категория. Липсите в гръдната обиколка Джойс наваксваше със задник.
Издайническата слабост на деликатните черти — изваян нос, тънки вежди — Алсана компенсираше с дундести ръце, диплите на майчинската сила. Защото все пак тя беше майката тук. Майката на въпросните момчета. Тя държеше коза и при нужда бе готова да го изиграе.
— Добре, хубаво — провирайки се през тясната кухненска врата, Алсана махна на Джойс да я последва. — Чай или кафе?
— Чай — отговори твърдо Джойс. — Плодов, ако може.
— Не може. Не може дори "Ърл Грей". Дойдох от земята на чая в тази ужасна страна, а дори не ми позволяват да пия приличен чай. Може само "Пи Джи Типс" и нищо друго.
Джойс разкриви лице.
"Пи Джи Типс" тогава. Благодаря.
— Както кажеш.
Чашата с чай, тропната пред Джойс няколко минути по-късно, сивееше от мръсотия и из нея плуваха хиляди микроби, за жалост недостатъчно миркоскопични. Алсана даде на Джойс минута за размисъл.
— Остави я да се утаи — обясни доволно. — Съпругът ми улучи тръба, когато копаеше леха за лук. Оттогава водата ни е малко странна. Понякога потича отходна вода, понякога не. След минута обаче ще се прочисти. Виждаш ли? — Алсана разбърка неубедително чая и на повърхността избълбукаха още по-едри парчета неидентифицирана материя. — Ето! Напитка, достойна за Шах Джахан!
Джойс отпи предпазлива глътка и побутна чашата настрани.
— Госпожо Икбал, знам, че навремето не бяхме в добри отношения, но…
— Госпожо Чалфън — прекъсна я Алсана, вдигнала дългия си показалец. — Две правила са известни на всички — от министър-председателя до момчето, което дърпа рикша. Първо, не позволявай да превърнат страната ти във фактория. Много важно правило. Ако предците ми го бяха спазили, настоящото положение щеше да е съвсем различно, но такъв е животът. Второ, не се бъркай в проблемите на чужди семейства. Мляко?
— Не, благодаря. Малко захар…
Алсана изсипа огромна чаена лъжица с връх в чашата на Джойс.
— Мислиш, че се бъркам?
— Мисля, че се бъркаш.
Но аз просто искам близнаците да се срещнат.
— Разделени са заради теб.
— Но Маджид живее у нас, защото Милат не иска да живее у вас с него. А Маджид твърди, че съпругът ти не го понася.
Алсана не изневери на природата си и избухна като тенджера под налягане.
— И защо ли не го понася? Защото ти, ти и твоят съпруг, замесихте Маджид в нещо с разрез с културата и вярата ни и сега е неузнаваем! Заради вас! Скаран е с брат си. Невъзможен конфликт! Онези кучи синове със зелените папийонки… Милат се забърка с тях. Затънал е до шията. Не ми казва, но чувам. Наричат се мюсюлмани, но са гангстерска шайка. Кръстосват улиците на Килбърн като побъркани. Сега раздават… как се наричаха… нагънати хартийки с неприятности.
— Брошури?
— Брошури. Брошури за съпруга ти и за безбожната му мишка. Неприятности на хоризонта, да, сър. Намерих стотици под леглото му. — Алсана стана, извади ключ от джоба на престилката си и отключи кухненски шкаф, пълен със зелени брошури, част от които се сипнаха като лавина на пода. — Той пак изчезна. Преди три дни. Трябва да ги върна на мястото им, преди да разбере, че ги няма. Вземи няколко, драга, вземи ги. Прочети ги на Маджид. Покажи му какво направихте. Две момчета, запратени в двата края на света. Вие разпалихте война между синовете ми. Вие ги разделихте!
Преди минута Милат бе превъртял тихо ключа в ключалката на входната врата. Оттогава стоеше в антрето, слушани разговора и пушеше. Беше страхотно! Все едно слуша препирня между две италиански майки от враждуващи кланове. Милат обичаше клановете. Включи се в КЕВИН, понеже обичаше клановете (и униформата, и папийонката), и най-вече воюващите кланове.
Според психоаналитичката Марджъри, желанието му да членува в клан било свързано с това, че е близнак. Марджъри предположи, че религиозният прелом на Милат най-вероятно произтича по-скоро от необходимостта от единение с определена група, отколкото от интелектуално осъзната вяра в съществуването на всемогъщ Създател. Може би. Все едно. Колкото и да го нищят психоаналитиците, в момента преживяваше нещо неповторимо — облечен в черно, пуши цигара и слуша две майчета да спорят за него в оперетен стил.