— Твърдиш, че искаш да помогнеш на момчетата ми, а само ги разделяш! Късно е вече. Изгубих семейството си. Защо не се прибереш при своето и не ни оставиш на мира.
— Да не мислиш, че къщата ми е раят небесен! И моето семейство е разделено! Джошуа не говори с Маркъс. Знаеше ли? А двамата бяха толкова близки… — Джойс аха да се разплаче и Алсана неохотно ѝ подаде кухненската кърпа. — Опитвам се да помогна на всички ни. А най-доброто начало е да убедим Милат и Маджид да се срещнат, преди положението да е ескалирало съвсем. Мисля, че споделяш мнението ми. Намерим ли неутрално място, където и двамата да не са подложени на натиск и външно влияние…
— Само че неутрални места не останаха! Съгласна съм, че трябва да се срещнат, но къде и как? Ти и твоят съпруг зачеркнахте всички възможности!
— Госпожо Икбал, моите почитания, но проблемите в семейството ви бяха започнали далеч преди двамата със съпруга ми да се замесим.
— Може би, може би, госпожо Чалфън, но вие сипвате сол в раната, нали? Вие сте лютивият пипер в соса.
Милат чу как Джойс си поема сепнато дъх.
— Моите почитания отново, но не вярвам да е така. Мисля, че чашата е преляла отдавна. Милат ми каза, че преди години си изгорила всичките му вещи. Искам да кажа… това е само пример, но според мен не си даваш сметка каква травма си нанесла на Милат. Той е съсипан!
— О, значи ще си играем на зъб за зъб? Ясно. Не че е редно да си пъхаш големия нос в тази работа, но му изгорих нещата, за да си извлече поука — да уважава живота на другите хора.
— Странен урок си избрала, ако не възразяваш…
Възразявам! Възразявам! Какво знаеш ти?
— Само каквото виждам. А виждам, че Милат има много душевни рани. Сигурно не си в течение, но плащам сеансите му при моята психоаналитичка. И вътрешният му живот вероятно го наричате карма па бенгалски, — целият му подсъзнателен свят е тежко болен. Всъщност проблемът с подсъзнанието на Милат (без да е необходимо да му го казва Марджъри) бе, че е двупластово. От една страна се опитваше усърдно да живее така, както го съветваха Хифан и другите. В общи линии това означаваше да спазва четири главни изисквания:
1. Въздържание (да се откаже от алкохола, тревата, жените).
2. Да помни винаги славата на Мухаммад (Аллах да го благослови!) и могъществото на Създателя.
3. Да вникне в постулатите на КЕВИН и на Корана.
4. Да се пречисти от покварата на Запада.
Разбираше, че той е големият експеримент на КЕВИН и искаше да даде всичко от себе си. В първите три сфери се справяше прилично. От време на време запалваше по цигара и изпиваше по някой гинес (от това по-добре, здраве му кажи), но устояваше геройски на коварната марихуана и на изкушенията на плътта. Вече не се срещаше с Александра Андрузиър, Поли Хъфтън и Роузи Дю (само от време на време се отбиваше при Таня Чапман-Джоунс — дребничка червенокоска, която разбираше деликатното естество на дилемата му и му врътваше свирка, без да държи Милат да я докосва; договорката устройваше и двамата — тя беше дъщеря на съдия и ѝ доставяше удовлетворение да ужасява стареца, а Милат се нуждаеше от еякулация без активно участие от негова страна). Колкото до Светото писание, намираше Мухаммад (Аллах да го благослови!) за приятен дядка — наистина страхотен тип, а пред Създателя благоговееше в изначалния смисъл на думата ужас: страх до полуда. Хифан твърдеше, ме така е правилно, така трябвало да бъде. Разбираше идеята, че религията му не се основава на вярата — както християнството, юдаизма и прочее, — а е интелектуално доказуема за най-блестящите умове. Разбираше идеята. За жалост Милат не притежаваше дори второразреден ум, камо ли блестящ; интелектуалните доказателства и опровержения не му бяха по силите. Все пак съзнаваше, че да разчита на вярата — както правеше баща му — е достойно за презрение. И никой не би го обвинил, че не служи стопроцентово на каузата. На КЕВИН това им стигаше. Радваше ги неподправената му стихия, хъсът му да разпространява идеите. Начинът, по който ги представяше. Например, ако смутена женица се спре пред щанда на КЕВИН в Уилсдънската библиотека и се поинтересува от вярата, Милат ще се пресегне, ще я хване за ръката и ще рече: "Не е вяра, сестро. Тук не се занимаваме с вяра. Отделете пет минути на брат Ракеш и той ще ви докаже логично, че Създателят съществува. Коранът е научен документ, квинтесенция на рационалната мисъл. Отделете пет минути, сестро, ако ви е грижа за бъдещето ви след този свят". Накрая, за капак, обикновено успяваше да ѝ продаде няколко касети ("Идеологическа война" или "Внимавайте, учени") за по две лири парчето. Или дори книги — ако е във върхова форма. Всички в КЕВИН му се възхищаваха. Дотук добре. Колкото до по-неортодоксалните програми на КЕВИН за директно действие, Милат бе на гребена на вълната, най-безценният им арсенал в джихада, винаги на предна линия и пръв в битката, хладнокръвен в критични моменти, човек на действието като Брандо, Пачино, Лиота. Спотаен в антрето на майка си, Милат се преизпълни с гордост. Тутакси обаче сърцето му се сви. Именно в това се състоеше проблемът. Номер четири. Пречистване от Запада.