Маджид пусна суха, любезна усмивчица.
— Аз пък останах с впечатлението, че дойде, защото амми те надви в схватката в градината.
Самад се намръщи.
— О, да, подигравай ми се. Собственият ми син! Не си ли отварял Корана? Не са ли ти известни задълженията на синовете към бащите? Призлява ми от теб, Маджид Мубтасим.
— По-кротко, Сами, старче… — Арчи се намеси да разведри обстановката, въртеше шишето с кетчуп в ръце.
— По-кротко ли? Как не! Този хубостник ми е трън в петата!
— Може би имаше предвид в "окото"?
— Аричбалд, не се бъркай!
Арчи насочи вниманието си към мелничката за черен пипер и солницата, като се опитваше да смеси двете съставки
— Прав си, Сам, прав си.
— Имам да ти предам едно съобщение — възнамерявам да ти го предам и толкоз. Маджид, майка ти иска да се срещнеш с Милат. Чалфънката ще го уреди. Двете смятат, че с брат ти трябва да поговорите.
— А ти как мислиш, абба?
— Едва ли искаш да чуеш какво мисля.
— Напротив, абба, държа да чуя мнението ти.
— Мисля, че не бива да се виждате. Мисля, че вие двамата няма как да се сдобрите. Мисля, че трябва да живеете възможно най-далеч един от друг. Мисля, че съм прокълнат със синове, чието поведение е по-ненормално дори от това на господата Каин и Авел.
— Нямам нищо против да се срещна с него, татко. Ако той е съгласен.
— Казаха ми, че бил съгласен. Не знам. Не говоря с него повече, отколкото с теб. В момента се опитвам да се помиря с Бог.
— Хм… — изсумтя Арчибалд и счупи клечката за зъби от глад и нерви, а и понеже тръпки го побиваха от Маджид. — Ще проверя дали храната е готова. Да. Отивам. Какво да ти донеса, Мадж?
— Сандвич с бекон. Благодаря, Арчибалд.
— Бек…? Ммм… добре. Връщам се веднага.
Лицето на Самад се пръсна като пържените домати на Мики.
— Значи си решил да ми се подиграваш. Перчиш ми се какъв си кафир? Хубаво, давай! Дъвчи си свинското пред очите ми. Понеже сме умници, нали така? Господин Многознайко. Англичанинът с бял панталон, невъзмутима физиономия и големи бели зъби. Всичко ти е ясно, знаеш дори как да избегнеш Деня на страшния съд.
— Не съм толкова умен, абба.
— Така е, не си толкова умен! Не си и наполовина толкова умен, колкото си мислиш. Чудя се защо изобщо си правя труд да те предупреждавам, но нейсе: чака те фронтален сблъсък с брат ти, Маджид. Надавам ухо сегиз-тогиз, дочух какви ги говори Шива в ресторанта. И не само той — Хусейн-Исмаил, братът на Мики — Абдул-Колин, синът му Абдул-Джими — това са само неколцина, на практика са много повече, настроени са срещу теб. Милат е с тях. Твоят Маркъс Чалфън разлая кучетата и "зелените папийонки" са се задействали. Достатъчно луди са, за да правят каквото намерят за добре. Достатъчно луди са да подпалят война. Не са много тези като тях. Повечето от нас просто си карат по инерция и започне ли война, се юрват като овце. Обаче има и подстрекатели, готови да изстрелят първия куршум. Като брат ти.
През цялото време, докато лицето на Самад се кривеше и по него пробягваха ту гняв, ту отчаяние, ту почти истерични гримаси, Маджид го наблюдаваше безизразно с очи като празни листове.
— Нищо ли няма да кажеш? Не си ли изненадан?
— Защо не ги вразумиш, татко? — попита Маджид след известно мълчание. — Уважават те. Поговори с тях.
— Защото и аз не одобрявам. Вярно, те са луди, но Маркъс Чалфън няма право. Няма право да се меси в Божиите дела. Бърникаш ли в живо създание, в самата му природа, дори да е мишка, нахлуваш в Божията територия: Творението. Внушаваш, че чудото на Божието творение може да се подобри. Ала не може! Маркъс Чалфън злоупотребява. Очаква да го боготворят, а във Вселената единствен Аллах заслужава да бъде боготворен. Грешиш, като му помагаш. Дори родният му син се отрече от него. Както аз — заключи Самад, неспособен да потисне сълзливо-драматичния порив в себе си — би трябвало да се отрека от теб.
— Ето ме и мен: картофки, боб, яйца и гъби за теб, драги ми Сами — Арчибалд му поднесе чинията. — Омлет и гъби за мен…
— И сандвич с бекон — обяви Мики, който бе настоял да наруши петнайсетгодишната традиция и да сервира лично блюдото за младия професор.
— Той няма да яде това на масата ми!
— Хайде, Сам, остави момчето на мира — обади се помирително Арчи.