— Всеки е длъжник на всеки — съгласи се Джойс и затвори вратата.
Айри излезе на улицата, която познаваше откак се помни, и тръгна по маршрута, който бе извървявала милион пъти. Ако в този момент някой я попиташе какво е паметта, каква е най-чистата дефиниция за памет, би отговорила: улицата, където за пръв път си скачал в купчина сухи листа. В момента крачеше по нея. Всяко прошумоляване пробуждаше спомен за предишно прошумоляване. Вдъхваше познати миризми — на мокри клони и на чакъл, струпан на кръгче около стволовете на дърветата, на прясна тор, разстлана под килима от влажни листа. Тези усещания я развълнуваха. Макар да избра живот на зъболекар, още не бе изгубила поезията в душата си — тоест, все още умееше да се наслаждава на онези запазени само за нея мигове, да прониква в дълбочина, нищо че все по-често изразяваше преживяванията си със стоматологични термини. Сепна се от внезапна болка случва се при чувствителен зъб или така наречения "зъб фантом", когато нервът е оголен: болката я прониза, докато минаваше покрай гаражчето, където двамата с Милат, тринайсетгодишни, изсипаха върху тезгяха сто и петдесет монети по едно пени, откраднати от буркана за монети на Икбалови, в отчаян опит да си купят пакет цигари. Усети остър спазъм (като при тежка форма па малоклузия — натискът на един зъб върху друг), когато мина край парка, където караха колела като малки, където изпушиха първия си джойнт, а веднъж той я целуна под проливния дъжд. Прииска ѝ се да се потопи в тези отминало-настоящи въображаеми образи — да потъне в тях, да ги направи по-сладки, по-дълги, особено целувката. В ръката си обаче държеше студен ключ и бе заобикалена от животи, по-странни от роман, по-забавни от роман, по-жестоки от роман и с последствия, до каквито един роман не може да доведе. Айри не желаеше да се замесва в дългата история на тези животи, но ето че беше замесена и усещаше как са я сграбчили за косата и я влачат напред към развръзката, през цялата Главна: "Малис Кебап", "Мистър Чун", "Раджис", "Пекарна Малкович", дори със завързани очи можеше да ги превърти мислено като на лента. После надолу под моста с гълъбовите курешки и по широкото шосе, спускащо се към Гладстон Парк, сякаш потъваш в зелен океан. Има опасност да се удавиш в такива спомени, ала Айри се опитваше да изплува на повърхността и да се освободи. Прескочи бордюра, опасващ къщата на Икбалови, както бе правила хиляди пъти, и натисна звънеца. Минало свършено, бъдеще несвършено. Горе, в стаята си, Милат от петнайсет минути си блъскаше главата с писмените указания на брат Хифан относно акта на поклонение (брошура "Правилно богопочитане"):
Саджда, поклонът. При саджда пръстите трябва да са събрани и да сочат към кибла на една линия с ушите, а главата да е между дланите. Фард е челото да е опряно върху нещо чисто — камък, пръст, дърво, плат, — а учените твърдят, че е уаджиб носът също да е опрян върху него. Не е разрешено само носът да докосва земята, освен ако няма сериозна причина. Макрух е да опираш само челото в земята. При саджда трябва да произнесеш поне три пъти Субхана раббиял-а'ла. Според шиитите е по-добре да извършваш садждавърху тухлена плоча, изпечена от глина от Карбала. Фард е при уаджиб двете стъпала или поне по един пръст на двете стъпала да докосва земята.
Някои мъдреци казват, че е задължително. Тоест, ако двете стъпала не са върху земята, намазът или няма да бъде приет, или се смята за макрух. Ако по време на саджда челото, носът или стъпалата се вдигнат за кратко над земята, ритуалът не се смята за накърнен. При саджда е суннат свитите пръсти на краката да сочат кибла. В Рад ал-мухтар пише, че онези, които казват…
Бе стигнал дотук, а оставаха още три страници. Облян в студена пот, Милат се опитваше да запомни кое е халал или харст, фард или суннат, макрух тахрим (категорично забранено) или макрух танзихи (забранено, но в по-малка степен). Объркан, разкъса тениската си, препаса няколко колана под различни ъгли върху изваяното си тяло, изправи се пред огледалото и упражни друг, по-лесен ритуал, известен му до най-дребната подробност:
Мене ли зяпаш бе? Мене?
Че кого другиго, мамка му?