Докато Криспин бил в затвора, Джойли се заела да преобразува организацията от малка група приятели с къс фитил в жизнеспособна нелегална политическа сила. Вече не наблягала толкова върху тактиката с терористичните атаки и след като прочела Ги Дебор, проявила интерес към ситуационизма като политически подход, което по нейните разбирания означавало да се увеличи използването на големи плакати, костюми, видеозаписи и страховити възстановки. Докато Криспин излезе от затвора, организацията се разраснала четирикратно, а с нея — легендата за Криспин (любовник, борец, бунтовник, герой), подклаждана от въодушевените разкази на Джойли за неговия живот и дело и благодарение на внимателно подбрана негова снимка от 1980 година (на която приличал малко на Ник Дрей). Но въпреки че образът му бил поразкрасен, Криспин изглежда не бил изгубил нищо от своя радикализъм. Първото му действие като свободен гражданин било да организира избавлението на няколкостотин полевки — събитие, което било широко отразено във вестниците, въпреки че Криспин делегирал отговорността за самото изпълнение на Кени, който бил пратен за четири месеца в затвор със строг режим ("най-върховният момент в живота ми"). А после, през лятото на деветдесет и първа, Джойли убедила Криспин да замине с нея за Калифорния, за да се присъединят към други групи, борещи се срещу патента за трансгенните животни. Въпреки че съдебните зали не били сцена за изявите на Криспин ("Криспин е пич от фронтовата линия"), той успял толкова ефективно да разстрои заседанията, че постигнал официално съдебно постановление за неправилно воден процес. Двамата с Джойли се върнали в Англия ликуващи, но с критично намалели финанси; установили, че са ги изхвърлили от брикстънското им гнезденце и…