Е, оттук нататък Джошуа можеше и сам да довърши разказа. Натъкна се на двамата седмица по-късно, скитаха се из Главната на Уилсдън в търсене на подходящ скуот[57]. Изглеждаха изгубени и Джошуа, въодушевен от пулса на лятото и красотата на Джойли, ги заговори. Накрая отидоха да се почерпят по бира. Седнаха — както всеки в Уилсдън — в гореспоменатото "Петнисто куче", известна местна забележителност, описана през 1792 година като "добре позната на всички кръчма" (Лен Сноу, "Миналото на Уилсдън"), в разцвета на викторианската епоха става любимо място за срещи на лондончани, пожелали си мъничко отдих "в провинцията"; по-късно става спирка на дилижансите; а още по-късно — любимо място за запой на местните ирландски строители. През 1992 година "Петнистото куче" пак беше с променен облик — този път средище на многолюдната диаспора от австралийски емигранти в Уилсдън, които през последните пет години напускаха своите копринени плажове и изумрудени морета и необяснимо защо пристигаха в тази част на Северозападен Лондон. Онзи следобед, когато Джошуа влезе в кръчмата с Джойли и Криспин, тази общност беше в състояние на силна превъзбуда. След оплакване за ужасна воня над "Ателието по хиромантия на сестра Мери" на Главната, апартаментът на горния етаж внезапно бил проверен от санитарни инспектори и те открили, че там се приютяват шестнайсет самонастанили се австралийци, които изкопали огромна дупка в пода и опекли в нея прасе, очевидно опитвайки се да пресъздадат ефекта от подземната пещ, характерна за Океания. Изхвърлени на улицата, сега те оплакваха съдбата си пред съдържателя — едър брадат шотландец, който не изпитваше почти никакво състрадание към клиентелата от другото полукълбо ("Да няма в шибания Сидни някакъв шибан знак, мамка му, дето казва елате в шибания Уилсдън?"). Подочул историята, Джошуа се досети, че сега апартаментът сигурно е празен, и заведе Джойли и Криспин да го видят, а умът му вече тихичко тиктакаше… само да я докарам да живее наблизо…
Оказа се красива, порутена викторианска постройка с балконче, градина върху покрива и огромна дупка в пода. Джошуа ги посъветва да се спотайват около един месец, а после да се нанесат. Така и направиха, а Джошуа започна да се вижда с тях все по-често. Месец по-късно преживя "духовен прелом", след като часове наред беше разговарял с Джойли (часове в изучаване на гърдите ѝ под овехтелите фланелки), и по онова време се чувстваше така, сякаш някой му беше откъснал малката Чалфънова главица, беше промушил като в комикс две пръчки динамит през ушите му и просто ги беше взривил, оставяйки невъобразимо огромен кратер в съзнанието му. В миг на заслепяващ проблясък му стана ясно, че е влюбен в Джойли, че родителите му са задници, че и той самият е задник и че най-многобройната общност на земята — животинското царство, е потискана, държана в плен и всекидневно изтребвана с пълното знание и подкрепа на всяко правителство по света. Каква част от последното откритие е било наложено и обусловено от първото, беше трудно да се каже, но Джошуа беше изоставил чалфънизма и не проявяваше интерес детайлно да анализира нещата, за да види как се напасват. Вместо това отказа всякакво месо, избяга в Гластънбъри, направи си татуировка, стана от онези типове, които могат да измерят осминка унция със затворени очи (така че майната ти, Милат) и общо взето се забавляваше… докато накрая съвестта не го загриза. Разкри им, че е син на Маркъс Чалфън. Това ужаси Джойли (на Джошуа му беше приятно да си мисли, че в същото време новината и леко я възбуди — да спиш с врага и тъй нататък). Джошуа беше отстранен, докато организацията проведе двудневна среща на най-високо равнище, посветена на: Но той е точно онова, което ние… О, все пак бихме могли да използваме…
Дебатите се проточиха, имаше гласуване, подточки, възражения и уговорки, но накрая всичко се сведе до простичкия въпрос: "Ти на чия страна си?" Джошуа отговори: "На ваша" и Джойли го приветства с отворени обятия, като притисна главата му към прелестната си гръд. Изваждаха го на показ по събрания, даваха му роля на секретар и общо взето го превърнаха в перлата в короната: врагът, преминал в техния лагер.
Оттогава, вече шест месеца, Джошуа се бе отдал на пълно презрение към баща си, изпиваше с очи голямата си любов и кроеше дългосрочни планове как да се промъкне между знаменитите съпрузи (така или иначе трябваше да живее някъде, а гостоприемството на семейство Джоунс започваше да охладнява). Подмазваше се на Криспин, като съзнателно се правеше, че не забелязва подозрението му към него. Джошуа се държеше като най-добрия му приятел — вършеше всички неприятни задачи вместо него (ксерокопия, плакати, брошури), спеше на пода у тях, празнува седмата годишнина от сватбата на Криспин и му подари ръчно изработено перце за китара; и през цялото време дълбоко го ненавиждаше, желаеше жена му така, както ничия друга жена не е била пожелавана, и кроеше интриги за разтурване на семейството, обладан от зеленоокото чудовище на ревност, каквато би засрамила дори Шекспировия Яго.