Всичко това отклони вниманието на Джошуа от основната цел на МАНЕЖ: заговор за съсипването на собствения му баща. Когато Маджид се прибра, яростта на Джошуа беше в апогея си, а самата идея за акция срещу Чалфън изглеждаше мъглява — едва ли не просто перчене, за да бъдат впечатлени новите членове, — затова по принцип я одобри. Сега до трийсет и първи декември оставаха три седмици и до този момент Джошуа още не си беше задал по никакъв последователен начин, по никакъв чалфънистки начин въпроса какви биха били последствията от това, което предстоеше да се случи. Дори не беше съвсем наясно какво предстои да се случи — още не беше взето окончателно решение; и докато най-заклетите членове на организацията, насядали с кръстосани крака около огромната дупка в пода, дискутираха въпроса, сега, когато трябваше да слуша тези фундаментални решения, Джошуа изгуби нишката на своето внимание някъде под тениската на Джойли, изпусна я в кръшните извивки на атлетичното ѝ тяло, още по-надолу, към ярките цветни кръгове на хипарските ѝ панталони, надолу…
— Джош, браток, би ли ми прочел от протокола какво казах преди една-две минути, ако следиш накъде се отплеснах?
— А?
Криспин въздъхна и изсумтя. Джойли се протегна от мястото си върху масата и го целуна по ухото.
Радост.
Протокола, Джош. След изказването на Джойли за стратегията на протеста. Където преминахме към сериозната част. Интересува ме какво каза Пади преди няколко минути за Наказанието срещу Освобождаването.
Джошуа заби поглед в празния си клипборд и покри с него спадащата си ерекция.
— Хм… май съм го пропуснал това.
— Ех, ама то всъщност беше много важно, мамка му, Джош. Трябва да си в час. Така де, какъв е смисълът само да си говорим ей така…
Гадория, мамицата му, пълна гнус.
— Той прави всичко по силите си — застъпи се за него Джойли и пак се пресегна от масата, този път, за да разроши еврейските къдрици на Джошуа. — За Джоши сигурно е ужасно тежко, нали? Все пак за него е твърде лично. — Тя винаги го наричаше така, Джоши. Джоши и Джойли. Джойли и Джоши.
Криспин се намуси.
— Ами, аз повтарях многократно, ако Джошуа не иска да бъде лично замесен в тази работа, поради лични чувства, може да напусне…
— Участвам — сопна се Джош, като едва сдържаше изблика на враждебност. — Няма да се махна, защото ме е хванало шубето.
— Ето затова Джоши е нашият герой — каза Джойли и го насърчи с огромна усмивка. — Помнете ми думата, той ще е последният, който ще отстъпи.
Ах, Джойли!
— Добре, да продължаваме. Постарай се да водиш протокол отсега нататък, става ли? О'кей. Пади, може ли да повториш в резюме онова, което каза, за да го осмислят всички — според мен думите ти идеално обобщават ключовото решение, което предстои да вземем сега.
Пади навири глава и запрелиства бележките си.
— Ами, по принцип… по принцип това засяга… въпроса какви са истинските ни цели. Ако целим да накажем виновниците и да образоваме широката общественост… тогава, ами, опираме до един подход: директно нападение срещу, хм, въпросния човек — стрелна с изнервен поглед Джошуа. — Но ако се интересуваме от самото животно, както според мен е редно, тогава е въпрос на антикампания, а ако това не успее, тогава — силово освобождаване на животното.
— Правилно — поколеба се Криспин, несигурен как ще се впише в славната си криспинска роля, след като освободи една мишка. — Но в този случай мишката е само символ, тоест този човек има цял легион мишки в лабораторията си, затова задачата ни ще е по-мащабна. Трябва да щурмуваме.