— Ами, по принцип… по принцип според мен това е грешката, която например правят от Сдружението за защита на живите същества. Защото за тях самото животно е просто символ… докато за мен това е пълната противоположност на нашите цели. Ако беше човек, затворен в малка стъклена кутия за шест години, той нямаше да е символ, нали така? За вас не знам, но по мое мнение няма разлика между мишките и хората, така де.
Събралите се членове на организацията замърмориха одобрително, защото това беше от онези становища, по които обичайно мърмореха одобрително. Криспин се засегна.
— Да, добре, очевидно нямах това предвид, Пади. Просто исках да кажа, че задачата е по-мащабна, нещо като да избираш между живота на един човек и живота на много хора, нали така?
— Процедурен въпрос! — вдигна ръка Джош, съзрял шанс да накара Криспин да изглежда глупаво.
Криспин го изгледа свирепо.
— Да, Джоши — ласкаво каза Джойли. — Питай.
— Там е работата, че няма легион мишки. В смисъл, да, има много мишки, но той не е успял да създаде втора като тази. Това са адски много кинти. Не можа да намери финансиране за повече от една. Освен това журналистите го издразниха с писаниците си, че ако турбомишката му умре, докато трае изложението, той би могъл просто тайно да я замени с друга — затова стана самонадеян. Иска да докаже на целия свят, че изчисленията му са верни. Ще направи само една турбомишка и ще ѝ сложи баркод. Една-единствена.
Джойли грейна и се пресегна да погали Джош по рамото.
— Да, добре, ясно. Да се върнем на въпроса — Пади, разбрах те: въпросът е дали ще насочим вниманието си към Маркъс Чалфън, или ще освободим въпросната мишка от плена ѝ пред световните медии.
— Процедурен въпрос!
— Да, Джош, какво?
— Ами, Криспин, тя не е като другите животни, които пускате на свобода. Така изобщо няма да промените ситуацията. Вредата е нанесена. Мишката пренася в гените си своето собствено изтезание. Като бомба с часовников механизъм. Ако я пуснете, просто ще умре в ужасни мъки някъде другаде.
— Процедурен въпрос!
— Да, Пади, говори.
— Ами, по принцип… ти не би ли помогнал на политически затворник да избяга от пандиза, въпреки че е смъртно болен?
Множеството глави в помещението енергично закимаха.
— Да, Пади, да, точно така. Мисля, че Джошуа тук греши и според мен Пади ни показа избора, който трябва да направим. Сблъсквали сме се с него много пъти преди и при различните обстоятелства сме избирали различен подход. Както знаете, в миналото сме се разправяли с престъпниците. Съставяли сме списъци и сме издавали присъди. Така, знам, че през последните години се отдръпнахме донякъде от предишната тактика, но според мен дори Джойли ще се съгласи, че този случай наистина е най-голямото, най-фундаменталното изпитание на идеите ни. Имаме си работа с крайно неуравновесени индивиди. А от друга страна сме провеждали и мащабни мирни протести, ръководили сме освобождаването на хиляди животни, държани в плен от тази държава. В този случай просто няма да имаме време и възможност да приложим и двете стратегии. Мястото е много оживено и… е, това вече го говорихме. Както каза Пади, изборът, който трябва да направим на трийсет и първи, е много прост. Между мишката и човека. Някой има ли нещо против да гласуваме? Джошуа?
Джошуа си седна на ръцете, за да се повдигне и да даде на Джойли по-добра опорна точка за масажа в горната част на гърба му.
— Абсолютно нищо против — каза.
Точно в полунощ на двайсети декември телефонът в дома на семейство Джоунс зазвъня. Айри се смъкна по стълбите по нощница и вдигна слушалката.
— Хъммм. Ако обичаш, забележи точната дата и час, когато съм избрал да ти се обадя.
— Моля? Ъ-ъ… какво? Райън ли е? Виж, Райън, не искам да съм груба, но е посред нощ все пак. Искаш ли нещо, или…
— Айрри? Рожбе? Там ли си, чедо?
— Баба ти е на другия телефон. Искаше да говори с теб.
— Айрри — обади се развълнувана Хортенс. — Говорри по-високо, нищо не чува…
— Айри, повтарям: обърна ли внимание на датата и часа на това обаждане?
— Какво? Слушай, не мога… Адски съм скапана… не може ли да почака до…
— Двайсети е, Айри. Нула часа и нула минути. Двойки и нули.
— Слушаш ли, чедо? Гос'ин Топс обясни ти нещо много важно.
— Бабче, ще трябва да говорите един по един… измъкнахте ме от леглото… направо съм капнала.
— Двойки и нули, госпожице Джоунс. Означават 2000 година. А знаече ли месеца, през който се обаждам?
— Райън, декември месец е. Това наистина ли…