— Гледай пътя, миличък — обади се Джойли и му изпрати въздушна целувка. — Нека поне се опитаме да стигнем невредими. Ъъъ, тук наляво… надолу по Еджуеър Роуд.
— Шибаняк — не се предаваше Криспин, и хвърлил гневен поглед към Джошуа, най-после се обърна напред. — Ама че шибаняк.
— "Към 1999 година — продължи Кени, като премина от първа на пета страница според указанието във вестника, — годината, в която според експертите ще има бум в прилагането на рекомбинантна ДНК технология, приблизително петнайсет милиона души ще са посетили изложението на "Турбомишката", а в световен мащаб огромен брой хора ще следят какво се случва с нея в международната преса. Дотогава доктор Чалфън ще е постигнал целта си да образова нацията и ще е хвърлил етичната топка в игрището на народа."
— Подай. Ми. Шибаната. Кофа — процеди Криспин, сякаш повръщаше всяка дума. — По другите вестници какво пише?
Пади вдигна основния ежедневник на Средна Англия, та Криспин да види заглавието в огледалото. Заглавие: МИШКОМАНИЯ.
— Върви с безплатен стикер на "Турбомишката" — добави той, сви рамене и лепна стикера на кепето си. — Не е лош всъщност.
— Обаче таблоидите изненадващо водят с едни гърди обади се Мини. Мини бе ново попълнение: седемнайсетгодишна повлекана с руси расти и пиърсинг на зърната, по която Джошуа се бе зачудил дали да не хлътне. Даже известно време опитва, но установи, че не му се получава. Чисто и просто не бе в състояние да се измъкне от жалкия си, умопомрачен, обсебен от Джойли свят и да тръгне да търси живо: на нова планета. Мини трябваше да ѝ се признае — мигом бе доловила неохотата му и се бе ориентирала към Криспин. Ходеше с минимално количество дрехи, доколкото позволяваше зимният студ, и се възползваше от всяка възможност да тикне щръкналите си, украсени с пиърсинг зърна под носа на Криспин, както правеше и в момента — уж се протягаше към шофьорската кабина да му покаже първата страница на въпросния жълт парцал. Криспин се опита, неуспешно, едновременно да мине кръговото на Марбъл Арк, да не ръгне Мини с лакът в гърдите и да погледне вестника.
— Не виждам. Какво е?
— Главата на Чалфън с миши уши, прикрепена към тяло на коза със задник на прасе. Плюска от корито с надпис "Генетично инженерство" в единия край, а в другия — "Обществени средства". А заглавието е "Чалфън лапа".
— Бива си го. Абе всяко нещо е от полза.
Криспин обиколи още веднъж цялото кръгово и този път успя да уцели правилния изход. Мини се протегна над него и подпря вестника на таблото.
— За бога, изглежда по-чалфънистки от всякога!
Джошуа горчиво съжаляваше, задето бе споменал на Криспин тази дреболия, присъща на семейството му — да превръщат фамилията си в глаголи, съществителни и прилагателни. Навремето му се бе сторило забавно да го сподели, прииска му се да разсмее останалите, да потвърди, ако изобщо имаше съмнения, на чия страна е. Но докато не чу как Криспин се подиграва на чалфънизма, не му беше минало през ум, че може би е предал баща си, нито пък бе усетил тежестта на онова, което се канеше да извърши.
— Виж го само как чалфънира из коритото. Експлоатирай всичко и всички — нали това е веруюто на Чалфън, а, Джош?
Джошуа изсумтя, обърна гръб на Криспин и се зазяпа през прозореца към заскрежения Хайд Парк.
— А това тук е направо класическа снимка, виждаш ли? Тая, дето са я използвали за главата. Помня я, от онзи път, когато даваше показания по калифорнийското дело. Онова негово изражение на пълно превъзходство, да го таковам. Съвсем по чалфънистки!
Джошуа прехапа език. Не реагирай. Ако не реагираш, ще спечелиш симпатиите ѝ.
— Престани, Крисп — прекъсна го твърдо Джойли и погали Джошуа по косата. — Не забравяй какво сме тръгнали да правим. Точно тази вечер Джошуа няма нужда от подобни подмятания.
БИНГО!
— Добре де…
Криспин натисна газта.
— Мини, проверихте ли с Пади дали всеки има всичко необходимо? Маски и тъй нататък?
— Аха, готови сме. Всичко е наред.
— Добре. — Криспин измъкна сребърна кутийка с нужните атрибути за един тлъст джойнт и я подхвърли към Джойли, но без да иска фрасна Джошуа по пищяла.