— Добре съм, добре съм — отвърна Милат и доста убедително успя да докара изражение на човек, който действително е съвсем добре, понеже хешът не е като алкохола — независимо колко си зле, винаги можеш, поне донякъде, да се стегнеш. И за да докаже тази своя теория сам на себе си, закрачи бавно, но уверено по пътечката и приседна в самия край на редицата насядали братя, между Шива и някакви превъзбудени австралийци, тръгнали към хиподрума.
Шива, за разлика от Абдул-Джими, навремето достатъчно бе полудувал, та бе в състояние да забележи издайническите кръвясали очи от поне петдесет метра.
— Милат, пич — зашепна му той, сигурен, че останалите няма как да го чуят заради тракането на влака. — На какво си се направил?
Милат, втренчен право пред себе си, отговори на отражението си в стъклото.
— Подготвям се.
— Точно по този начин ли? — изсъска Шива. После се втренчи в пресниманата Сура 52, която така и не бе успял да научи наизуст. — Ти откачи ли? Достатъчно е трудно да ги запомниш тия неща и без да си на Марс, докато ги зубриш.
Милат залитна лекичко и докато се извръщаше, направи опит да сръчка Шива, но не нацели момента.
— Нямах предвид това. Готвя се за действие. Понеже никой друг не се наема. Губим един човек и всички сте аут. Дезертьори. Аз обаче съм железен.
Шива млъкна. Милат намекваше за неотдавнашния "арест" на брат Ибрахим ад-Дин Шукраллах по изфабрикувани обвинения за неплатени данъци и гражданско неподчинение. Никой не възприе обвиненията сериозно, но пък всички бяха наясно, че арестът е неособено елегантно предупреждение от страна на лондонската полиция, че са взели КЕВИН на мушка. Тогава Шива пръв даде заден от договорения план "А", Абдул-Джими и Хусейн-Исмаил го последваха (колкото и да копнееше да прояви насилие спрямо някого, все едно срещу кого, Мо трябваше да мисли и за магазина). Спориха цяла седмица (понеже Милат твърдо отстояваше план "А"), но на двайсет и шести Абдул-Колин, Тайрон и накрая Хифан признаха, че може би това не се вписва в дългосрочните цели на КЕВИН. В крайна сметка не можеха да допуснат ситуация, която би могла да доведе до арестуването им, освен ако не бяха сигурни, че КЕВИН разполага с резервни лидери. Така че план "А" отпадаше. Набързо спретнаха план "Б". Съгласно него седмината представители на КЕВИН щяха да се изтъпанят насред пресконференцията на Маркъс Чалфън и да изрецитират Сура 52, "Планината", първо на арабски (това щеше да го направи Абдул-Колин), а след това и на английски. От мисълта за план "Б" на Милат му се повръщаше.
— И това ли е всичко? Ще му четете? Това ли ще му е наказанието?
А какво стана с отмъщението? Със заслуженото възмездие, отплата, джихад?
— Да не би да намекваш — най-сериозно го попита Абдул-Колин, — че словото на Аллах, така както е предадено на пророка Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не е достатъчно?
Ами, не е. И така, макар да му се драйфаше, Милат бе принуден да отстъпи. И вместо въпросите за чест, саможертва, дълг, онези въпроси на живот и смърт, които изникват в хода на внимателното планиране на сблъсък между клановете, тоест тъкмо причините, поради които Милат се бе присъединил към КЕВИН, вместо тях на преден план излезе въпросът с превода.
Всички бяха единодушни, че няма превод на Корана, който може да претендира, че предава точно словото Божие, но същевременно всички бяха съгласни, че план "Б" би загубил част от ефекта си, ако никой не разбира какво се казва. Така че въпросът се свеждаше до това кой превод да използват и защо. Дали да изберат някой от ненадеждните, но пък разбираеми ориенталисти: Палмър (1880), Бел (1937-39), Арбъри (1955), Дауд (1956)? Или ексцентричния, но поетичен Дж. М. Родуел (1861)? Всеобщия любимец, страстния, предан вероотстъпник от англиканството пар екселанс Мухаммад Мармадюк Пиктал (1930)? Или някой от арабските братя, прозаичния Шакир или цветистия Юсуф Али? Спориха пет дни. И когато една вечер Милат влезе в Килбърн Хол, бе достатъчно само да присвие леко очи и увлечените в оживена дискусия насядали в кръг хора, тези уж фанатизирани фундаменталисти, му заприличаха на редакционната колегия на литературен вестник.
— Но Дауд е ужасно тромав! — разгорещено спореше брат Хифан. — Вижте 52:44 например. И дори да видят да пада парче от небето, ще си кажат: "Купчина облаци". Купчина облаци! Това да не ви е рокконцерт! Родуел поне се опитва да предаде поетичността, невероятната образност на арабския език: "И дори да видят от небето да падне отломък, ще си рекат: " Скупчени облаци". Отломък, скупчени — въздействието е далеч по-силно, не мислите ли?