Той, Арчи, е виждал много такива пресконференции (ридаещи родители, изчезнало дете, или пък, ако сценарият включва сираче от друга държава — ридаещо дете и изчезнали родители), но това тук е в пъти по-готино, защото в средата на масата се намира нещо доста интересно (каквото няма да видиш по телевизията, там са само ридаещите): мишка. Най-обикновена мишка, кафява, при това без да е заобиколена от други мишки, но пък е доста дейна, припка из стъклената кутия, дето е с размер на телевизор, но с дупки за въздух. Арчи малко се разтревожи, когато я видя за първи път (седем години в стъклена кутия!), но се оказа, че са я пъхнали там само временно, заради снимките. Айри обясни, че в института мишката си има нещо огромно, пълно с тръби и скришни местенца, пространство след пространство, за да не скучае, и че там ще я върнат по-късно. Значи всичко е наред. А и е хитър, малкият шмекер. Има вид сякаш през повечето време прави физиономии. Човек забравя колко са пъргави мишките. И ужасно трудно се гледат, естествено. Затова така и не купи хамстер на Айри, когато беше малка. Виж, златните рибки са чиста работа — паметта им е по-къса. Ако питаш Арчи, има ли дълга памет, ще има и стаена обида, а никой не би искал домашен любимец, който да таи обиди (онзи път, когато ми даде неподходяща храна; ами другия път, когато ме изкъпа).
— Тук си напълно прав, мъжки — съгласява се Абдул-Мики и се пльосва на стола до Арчи, без да издава каквото и да било уважение към лишения от крака стол. — Никой не би искал да си има вземане-даване със злопаметен гризач.
Арчи се усмихва. Мики е от хората, с които е безкрайно приятно да гледаш футбол или крикет, ако ли пък видиш сбиване на улицата, веднага ще поискаш да е до теб, понеже е нещо като коментатор на живота. Един вид философ. И вечно се дразни, понеже ежедневието не му предоставя много възможности да проявява гази своя страна. Но свали му престилката и го дръпни от печката, дай му малко място да маневрира — и е в стихията си. Арчи е склонен да прекарва много време с Мики. Наистина много време.
— И кога ще почват, значи? — пита той Арчи. — Хич не си дават зор, а? Няма цяла нощ да я гледаме тая мишка, я? Така де, събрал си всичките тия хора баш преди Нова година, барем предложи нещо, дето да е поне малко забавно.
— Е, да — отвръща Арчи, ме че е съгласен, но пък не е и несъгласен. — Предполагам, че трябва да си прегледат бележките и така нататък… Не е като да се канят да разкажат по някой виц, нали? Тъй де, не става дума само да развличаш хората през цялото време, не е ли така? Та това е наука. Арчи произнася "наука" по същия начин, по който произнася "модерен", сякаш някой му с дал думите назаем и го е накарал да се закълне, че няма да ги счупи. — Науката — повтаря малко по-смело — е съвсем друга работа.
Мики кима и сериозно обмисля изказването, опитва се да прецени каква тежест да отдаде на този контрааргумент. Науката, с всичките ѝ нюанси на умения и висши измерения, равнища на мисълта, които нито Мики, нито Арчи някога са достигали (отговор: никаква), колко уважение да ѝ отдаде в светлината на тези значения (отговор: майната на всичко, важен е Университетът на живота, нали така?) и колко секунди да изчака, преди да го разбие на пух и прах (отговор: три).
— Напротив, Арчибалд, напротив, майната му. Глупав аргумент е този. Често срещана грешка. Науката ни най-малко не се различава от каквото и да било друго. Искам да кажа, като поразмислиш малко. В края на краищата, трябва да доставя и удоволствие на хората, схващаш ли какво искам да кажа?
Арчи кима. Прекрасно схваща какво иска да каже Мики. (Някои хора — примерно Самад — ще ти кажат да не се доверяваш на онези, дето прекаляват с изрази като "в края на краищата": футболни мениджъри, брокери, всякакви търговци, но Арчи никога не е бил на това мнение. Предпазливото използване на тая фраза неизменно му внушаваше, че събеседникът му се опитва да стигне до същината на нещата, до основата.)
— А ако си мислиш, че има някаква разлика между място като това и мойто кафене — продължава Мики, някак с пълно гърло, макар така и да не вдига децибелите над нивото на шепот, — значи се заблуждаваш. В края на краищата сичко е едно и също. Сичко се върти около клиента, в края па краищата. Exempli gratia: няма смисъл да включвам патица с портокали в менюто, ако никой няма да я яде. И съответно няма смисъл тая пасмина да харчи пари за разни хитри нововъведения, ако няма да донесат малко шибана полза за някого. Помисли само — продължава Мики и се почуква по слепоочието, а Арчи се опитва да последва инструкцията възможно най-дословно. — Ама това не значи, че не бива да им дадеш поне един шанс, мъжки — не спира Мики, вече съвсем разпален. — На тия, новите идеи, трябва да им се даде шанс. Иначе си най-обикновен еснаф, Арч. Знаеш, че в края на краищата винаги съм бил напредничав. Затова и преди две години вкарах панираните зеленчуци в менюто.