— А после се сещам за онзи перверзен немец, Фридрих. Представи си светът да няма ни начало, ни край, момче. — Тази последната дума, момче, докторът буквално я изплю и тя се прокрадна като крадец, промени баланса на силата помежду им, открадна малкото решимост, останала на Арчи и я разпръсна на вятъра. — Представете си, ако можете, как събитията в света се повтарят до безкрай, по същия начин, по който винаги…
— Казах да не мърдаш, мамка ти!
— Представете си тази война да се повтаря милиони пъти…
— Не, благодаря — тросна се Арчи, задавен от сополи. — И първия път е достатъчно гадна.
— Говорим хипотетично. Това е тест. Само онези, които са достатъчно силни и благоразположени към живота, та да го прегърнат — дори и ако неизбежно се повтаря, — притежават нужните качества, за да изтърпят най-зловещата тъмнина. А аз бих могъл да гледам как нещата се повтарят до безкрай. Аз съм един от уверените. Но вие не сте от тях…
— Моля те, просто престани да говориш, моля те, за да мога…
— Онова, което ще направиш, Арчи — каза доктор Болен, като издаде информация, с която бе наясно от самото начало, тоест, че знае името на момчето, информация, която бе изчаквал да използва, когато ефектът ще е най-голям, — ще можеш ли да гледаш как се повтаря отново и отново, във вечността? Ще можеш ли?
— Имам монета! — провикна се Арчи, направо изпищя от радост, защото току-що се беше сетил. — Имам монета!
Доктор Болен доби крайно озадачен вид и спря да пристъпва неуверено напред.
— Ха! Имам монета, копеле такова. Ха! Така че майната ти…
Още една стъпка. Протегнати напред ръце, обърнати с дланите нагоре, невинни.
— Стой на място. Не мърдай. Така. Ето какво ще направим. Стига приказки. Ще оставя пистолета ето тук… съвсем бавно… тук.
Арчи приклекна и го сложи на земята, горе-долу между двамата.
— Така че, да, можеш да ми вярваш. Ще удържа на думата си. А сега ще хвърля монетата. И ако се падне ези, ще те убия.
— Но… — заекна доктор Болен. И за първи път Арчи долови нещо като истински страх в очите му, същия страх, който Арчи усещаше с такава сила, че едва успяваше да говори.
— А ако е тура, няма. Не, не желая да го обсъждам. Всъщност не ме бива особено в разсъжданията. Това е най-доброто, което мога да предложа. Така, хвърлям.
Монетата полетя и се завъртя във въздуха като в съвършен кадър — ту проблясваше, ту потъваше в мрак, и това се повтори няколко пъти, сякаш за да хипнотизира човек. Накрая достигна връхната точка на триумфалния си полет и започна да се снижава, описа дъга и тръгна в неправилната посока, Арчибалд осъзна, че монетата няма да се върне при него, а отива назад, далече зад него, за да падне в калта. И тъкмо се наведе да я вдигне, когато отекна изстрел и той усети люта болка в дясното си бедро. Погледна надолу. Кръв. Куршумът бе преминал през цялото бедро, разминал се бе на косъм с костта, но все пак бе оставил достатъчно отломки от капсулата, забити дълбоко в плътта. Болката бе непоносима и същевременно странно чужда. Арчи се обърна и видя доктор Болен, полуприведен, с немощно виснал в дясната му ръка пистолет.
— Мамка му, защо го направи? — възкликна Арчи побеснял и измъкна пистолета от ръката му със сила, с лекота. — Падна се тура. Виждаш ли? Тура. Ето виж. Тура. Падна се тура.
И ето, Арчи е там, пак там, в траекторията на куршума, и е на път да извърши нещо необичайно, даже и за телевизията: да спаси един и същи човек два пъти, ей тъй, без никаква причина, точно както и първия път. Мърлява работа е това да спасяваш хората. Всички в залата гледат ужасено как поема куршума с бедрото, точно във фемурата, извърта се с известно преиграване и пада право върху стъклената клетка на мишката. Навсякъде се разхвърчават парчета стъкло. Какво представление само! Ако го даваха по телевизията, горе-долу по това време щеше да засвири саксофонът, да пуснат надписите.
Но първо трябва да се изиграе ендшпилът. Защото, изглежда, каквото и да ни е мнението за ендшпила, той трябва да се изиграе докрай, дори ако, подобно на независимостта на Индия или Ямайка, подобно на подписването на мирни споразумения или вкарването на пътнически кораб в дока, краят е просто началото на още по-дълга история. Същата онази фокус група, която е избрала цвета на тази зала, килима, шрифта на плакатите, височината на масата, несъмнено ще отбележи квадратчето, в което се предлага всичките тия неща да бъдат изиграни до самия финал… и със сигурност съществува конкретен демографски модел на онези, които желаят да чуят твърденията на свидетелите, идентифицирали Маджид точно толкова пъти, колкото и Милат, да изчетат объркващия текст на снетите показания, да изгледат видеозаписа на нежелаещата да сътрудничи жертва и на семействата, въобще да проследят целия този съдебен казус, толкова оплетен, че съдията се бе предал и бе отсъдил по четиристотин часа доброволен труд и на двамата близнаци, които те, естествено, положиха като градинари в новия проект на Джойс — огромен парк край бреговете на Темза, посветен на милениума…