А дали младата професионалистка между осемнайсет и трийсет и две ще иска да надникне в бъдещето, след седем години, да види как Айри, Джошуа и Хортенс се излежават по бреговете на Карибско море (понеже Айри и Джошуа в крайна сметка стават любовници — човек не може до безкрай да бяга от съдбата си), докато непозналото баща си момиченце на Айри пише любящи картички на Лошия чичо Милат и Добрия чичо Маджид и се чувства волно като Пинокио — дървеното човече със срязани бащини конци? А възможно ли е предимно криминалната прослойка и представителите на напредналата възрастова група да са най-склонни да заложат кой ще е победителят в играта на блекджек, онази, дето я играят Алсана и Самад, Арчи и Клара в "О'Конълс" на 31 декември 1999 година, онази историческата вечер, когато Абдул-Мики най-после отваря вратите за женския пол?
Но със сигурност да разказваш подобни небивали истории означава да насърчаваш мита, злобната лъжа, че миналото винаги е трудно, а бъдещето — съвършено. А както Арчи чудесно знае, нещата не стоят така. Никога не са стояли така.
Може би ще е интересно да се направи проучване (какво ще е решението ви), което да изследва настоящето, и да се разделят зрителите в две групи: онези, чийто поглед е паднал върху проснатия през масата кървящ мъж, и онези, които са наблюдавали бягството на малката кафява непокорна мишка.
Арчи, например, бе от онези, които наблюдаваха мишката. Видя я как замира за секунда със самодоволно изражение, сякаш именно това бе очаквала. Видя я как припва през ръката му. Как се втурва по масата, през ръцете на онези, които се опитваха да я приклещят. Как скача в края на масата и изчезва през един отвор на климатичната инсталация. Бягай, момче! помисли си Арчи.
Благодарности
Благодарна съм на Лиза и Джошуа Апинянеси, задето проявиха изобретателност и ми предоставиха стая, когато се нуждаех именно от това. Признателна съм и на Тристан Хюз и Ивон Бейли-Смит, които осигуриха две чудесни къщи на тази книга и нейния автор. Задължена съм и на страхотните идеи и орловия поглед на: Пол Хилдър, приятел и добър слушател; Николас Леърд, аутист савант като мен; Дона Попи, педантична до последния детайл; Саймън Просър, най-здравомислещия редактор, за какъвто някой би могъл да мечтае; и накрая, на Джорджа Гарет, на която нищо не ѝ убягва.
Преводачът благодари на Асен Терзиев — (по)читател, за какъвто един автор може само да мечтае
notes
Бележки
1
Превод от английски: Валери Петров. Б. Пр.
2
Превод от английски: Мариана Коракова. Б. Пр.
3
В оригинала топstropolous — дума, която Зейди Смит "заема" от своята предшественичка Зора Нийл Хърстън и нейния основополагащ "черен" и женски роман от 30-те "Очите им гледаха Бог". Б. Пр.
4
През втората световна война, когато найлоновата материя се използва най-вече за производство на парашути, дъждобрани и палатки(поради което наскоро навлезлите на пазара дамски найлонови чорапи се раздават с купони), дамите се справят с проблема по нестандартен начин: създават илюзията, че са с чорапи, като очертават върху босите си крака ръб с молив за очна линия. По-късно находчиви производители започват да предлагат и т. нар. "течни чорапи", които се нанасят като крем върху целите крака за по-изразен тен и допълнителна елегантност. Б. Пр.
5
Роsterity (англ.) — потомство, идни поколения. Б. Пр.
6
Субкултура, появила се през 50-те години на XX век в Лондон. Модовете са млади мъже, които се обличат стилно, карат италиански мотори и слушат поп и R& В музика. Б. Пр.
7
Тук и в цялата книга библейските цитати са по т. нар. Превод на Новия свят на Свещеното писание, публикуван на официалния български сайт на "Свидетели на Йехова". Б. Пр.