И длъжни сме да кажем: един от добрите мирови съдии. Той тъй добре умееше сега да дава правда, както някога умееше да дава ритници в корема. На какво се не учи човек?
Няколко думи още: последният подвиг на Славча в Бели Мел, т.е. слизането му с дружината навръх Петковден в селото и хващането й на хорото, остана тайна и никога турците не узнаха това сърдечно побратимяване на белимелчани с разбойниците.
Едничкият лош човек, който би могъл да обади това на властта, беше Недю.
А Недю наистина се завърна още на Петковден вечерта при жена си. Но от тоя ден Недю стана друг човек… Читателите ще разберат това, когато им кажем, че помежду многото селяни, откарани на 1876 г. вързани в София, като подозрени пособници на Ботевата чета, начело караха Недю белимелчанина!
1890 г.