Друга жена сподели, че зъболекарят се направил на разсеян и й извадил съвсем здрав зъб, за да вземе повече пари за услугата си.
Като слушам подобни истории, добивам чувството, че болните са обрижвани от ято лешояди с милостта на Шекспировия лихвар Шейлок, готов да отреже от длъжниците си по унция живо месо. Горките ни измъчени и унизени тела!
Но нека не обобщаваме прекалено. Сред много занаяти има злосторници, мошеници и търгаши. Сред учителите, адвокатите, университетските преподаватели. Защо не и сред лекарите? С такива ще воювам, докато дишам и докато съм жива, независимо какво може да ми струва това и колко ругатни, оскърбления и простотии ще прочета за себе си във форумите на Интернет. Дотук, все пак, може би става дума за печални изключения, за гнилите ябълки в градината и за мършата сред стадото.
Какво да кажем, обаче, ако стигнем до извода, че цялата здравна политика на българското правителство е отвратителна гавра с човешкото достойнство и прилича на добре организирано масово убийство?!
На повърхността, всеки от нас е обгрижван от личен лекар. Какъв медицински разкош! Само че системата превърна личните лекари в раздразнени и отегчени бакали с куп отчети за писане, кошмарна бумащина и касови апарати.
Ако имаш нещастието да се разболееш и си на възраст, когато още полагаш труд, за един банален преглед и поредица най-основни изследвания ти предстои ходене по мъките. Ще изгубиш най-малко две-три надници, прекарвайки времето си в мрачни коридори — задушни и миризливи през лятото, ледени през зимата в очакване на чудото да ти дойде реда. Ако пък си пенсионер и ти остават малко години живот, системата ще ти отнеме поне половината от тях във вид на висене по същите тези опашки. На всичкото отгоре лекарите ще те гледат с мълчалив укор, че имаш нахалството да си преминал седемдесетте години, а все още да си жив.
Истинската драма, обаче, се крие в недопустимата ти амбиция като пациент да получиш от личния си лекар направление за определен специалист. Направленията са толкова дефицитни, както при социализма бяха бананите, маслините, кафето и тоалетната хартия. За да успееш, трябва някак да се изхитриш и да се разболееш през първата десетдневка на текущия месец. Тогава имаш известен шанс да се снабдиш със златната индулгенция наречена направление. Ако, обаче, изпаднеш в прединфарктно състояние или установиш симптомите на диабет през втората половина на месеца, направленията без друго вече ще са се свършили. „Но какво да правя?!“ — ще попита отчаяно болният. Е, приятелю, проблемът си е твой. Да си се разболял, когато трябва.
Накратко, в нашата здравна система няма никаква милозливост и липсва и капка състрадание. Нали хуманизмът е разточителна, икономически неоправдана глезотия?
Неотдавна един министър на здравеопазването почти директно ни осветли, че не бива да се инвестират твърде много средства в раково болните. Нали без друго са обречени да умрат? Според господин министъра, да се облекчават болките им си е чисто прахосничество и буржоазен лукс.
Голямо е нахалството на гражданите, които си позволяват да се разболеят от вирусния хепатит В, когато предвидените в бюджета на Здравната каса средства за лечението му са се изчерпали. Просто те връщат, защото няма с какво да те лекуват. Това, че ще заразиш още много хора, макар и не по твоя вина и, след като не се лекуваш навреме, необратимо ще се разруши черният ти дроб и панкреаса хич не интересува счетоводителите в бели престилки. Е, ако пък си чак толкова капризен и държиш да се лекуваш незабавно, какво толкова? Просто намери 25000 лева. Какъв ти е проблемът?
Горко ти, ако се окажеш с творчески и нестандартен организъм и се разболееш от болест, която е толкова „екзотична“, че за нея не е предвидена клинична пътека! Така и ще си умреш, може би, от чиновнически пропуск или от печатна грешка, когато са изготвяли списъците. В края на краищата, вината си е твоя. Да си се придържал към заболяванията, които са включени в схемата. Моя колежка така и си умря с диагноза киста на панкреаса, защото нямало клинична пътека за тумор и не съществувал начин да й се предпишат скъпите болкоуспокояващи без фиктивната диагноза. В случая просто някой лекар е проявил благородство и е намерил начин да се справи с бюрокрацията.