Една от най-абсурдните постановки, която чух напоследък, е свързана с диабета. Качествен инсулин ти се полага за шест месеца. Ако за този период не подобриш състоянието си, ще бъдеш наказан със спиране на кранчето и ще получаваш по-малко ефективни форми на лечение. Сам си си виновен, че не си се стегнал да се стабилизираш навреме!
Ако си получил удостоверение от ТЕЛК за определена степен на инвалидност с известни права и привилегии, ще се озовеш в най-шантавата каша на вселената и ще чуеш глас: „Добре дошъл в Абсурдистан!“
Познавам един млад мъж с ампутиран крак. Той получил инвалидната си пенсия не пожизнено, а за определен срок с предстоящо преосвидетелстване. Като че е възможно да му поникне нов крайник! Сигурно чиновникът е дремал и е погледнал само ЕГН — то, без да обърне внимание на диагнозата. Тази дрямка, обаче, струва на човека куп формалности, опашки и унижения, просто за да докаже, че кракът му все още го няма.
Друга нещастна женица останала и без двата си крака. Причината — гангрена вселдствие диабет. Някой, обаче, объркал документацията и когато близките й подали молба за безплатно полагащата й се инвалидна количка, получили сух отговор, че на гражданката й се полага само бастун. Ако не беше трагично, наистина щеше да е много смешно.
А искате ли да преживеете с пълна сила чувствата, които сигурно е изпитвал Данте, когато в компанията на Виргилий е обиколил деветте кръга на Ада? Нищо по-лесно! Просто си направете разходка из старческите домове и в няколко домове за диментни или за хора с вродена умствена изостаналост. Уверявам ви, че дълго след това ще сънувате кошмари и ще се срамувате, че сте се родили в тази страна. Дори тираните са били все пак малко по-милосърден. Убивали са такива хора бързо и относително безболезнено, а не с глад, мизерия и лоша хигиена.
Нека сега си припомним, че тези, които администрират медицината така грубо и античовечно и вършат такива чудовищни дела, някога са произнасяли с младите си устни: „Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.“
Цялата тази ужасяваща картина не означава, че няма и достойни лекари, лекари с познания, дух и сърца, които неустрашимо воюват с Костеливата приятелка с косата и се борят за всеки човешки живот. Обикновено, те са специализирали в една или две области и работят в болничните заведения. Е, там им е грешката, защото бюджетът на болниците е още по-ограничен! Те са потънали в дългове и финансови каши, а заплатите на специалистите са направо жалки.
Моя приятелка, отличен невролог натрупа дългове, докато майка й беше прикована на легло. За да може да работи, налагаше се да плаща на жени, които денонощно да се грижат за старата жена. След смъртта й, за да уреди като честен човек дълговете си от боледуването и погребението й, взе неплатен отпуск от болницата, в която работеше и отиде да слугува за 3–4 месеца в Гърция. Когато „чорбаджиите“ й — строителен работник и камериерка в хотел я запитали какво работи в България и им казала истината, изпопадали от смях. Хората просто решили, че чистачката се шегува.
Друга прекрасна лекарка, специалист по белодробни заболявания, която се грижеше като ангел дори за пияницата край контейнерите за смет, постъпил болен от туберкулоза, в един зимен месец смутено търсеше заем, за да си плати отоплението в къщи.
На такива лекари, на истинските бели ангели, на достойните медицински сестри с жалки възнаграждения и на гладуващите санитари се покланям дълбоко и ги моля: Не губете надежда! Не се променяйте! Не позволявайте светлината, която ви озарява, да угасне! В името на Аполон — лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, съхранете прекрасните си души!
Защото, изглежда, народът български има една много ценна добродетел — жилав е като троскот и винаги е оцелявал и ще оцелява. Въпреки усърдните усилия на поредица от правителства, не умираме. Въпреки кървавия геноцид, пак сме тук! Дори и атомна бомба да ни пуснат, сигурно някак ще съумеем да мутираме и ще продължим да живеем. А без своите истински лечители сме изгубени!