Малката, тясна вратичка на иконостаса беше отворена. Пристъпих, влязох в забраненото за жена място, докоснах масата с разпятието в очакване, че ще се случи чудо, което ще ме сгромоляса на пода и повече никога няма да изляза от тук… Но нищо подобно не ме сполетя. Произнесох в полушепот кратка молитва, навярно най-дълбоката и прочувствената в сърцето ми; положих зюмбюлите пред разпятието и излязох.
Като се върнах в стаята при майка Марина, опитах се да разкажа какви мисли вълнуваха малката ми душа. Игуменката само слушаше, поклащаше глава, усмихваше се едва доловимо и в края каза: „Това ще бъде последният ти урок от мен.“
След два дни премина в отвъдния свят, където истините се гледат лице в лице и отговорите на човешките ни въпроси навярно са непотребни.