Масонски ложи съществуваха в Лондон, в Париж, в Италианските кралства, в германските княжества и те отдавна бяха хвърлили невидими мостове помежду си, имаха единно върховно ръководство Велик маг и бяха започнали активно да се противопоставят на еврейското лоби.
Навремето Вангел Аваля дон де мар, великият пират на Леванта, беше доверил на евреите целия си капитал, няколко десетилетия по-късно неговият внук княз Вангел Авалов фон Скендера не опита ножа си във врата на виенското банкерство само защото беше зает с друг не по-малко страшен враг — исляма.
Церемониалът по посвещение в тайнството беше дълъг, сложен, но вълнуващ и в съзнанието на младия княз се превърна в най-същественото събитие в живота му. Поръчители на Вангел бяха така наречените „вълци на тройния кръст“, степен, която се постигаше по-трудно от маршалски жезъл в армията на Фердинанд. Зад него застанаха старите лицеисти Бесния Лео, граф фон Бюнинг, принцът на Линц и Баунщад Хайнц, барон Фердинанд Ото, Граф Грюненберг и наскоро отзованият посланик в Лондон херцогът на Залцбург Адриан Орлаински, един от най-добрите ездачи, фехтовачи и стрелци, които заедно с руския княз Иван Галицин и негова милост си оспорваха четири години войнското първенство в лицея.
Подземието на ложата беше усойно, влажно, кожената превръзка мачкаше и носа, и ушите му, но през процепите проникваше светлината на факлите, миришеше на тамян, на парфюмите на масоните, застанали в две редици покрай стените. Бесният Лео му беше обяснил част от ритуала, останалото предстоеше да изпита на гърба си. Тежка, би казал дори и желязна ръка тежеше на лявото му рамо, а когато пръстите й се забиха във вратните му мускули, Вангел разбра, че е пред Великия маг, наречен още Вълкът на луната. Ръката го натисна. Нямаше съмнение, че трябва да падне на колене, но Лео беше забравил да му каже как, на две като роб или на едно като рицар, очакващ посвещение. Вангел прибегна до втория способ, ръката разхлаби хватката си и той разбра, че е избрал верния ход.
— Кажете всичките си имена и титли! — заповяда сухо хрипкав старчески глас.
— Княз Вангел Авалов, син на княз Константин, внук на княз Вангел — носител на железния кръст „Свети Джеймс“, поднесен му чрез адмиралите на кралица Елизабет II Тюдор.
— Това значи ли, че след княз Вангел следите на рода ви се губят?
— Да, ваше благородие. Нито баща ми, нито братята му знаеха кой е баща на покойния основател на молдовския ни дом. Със сигурност се знае, че е бил моряк и че е взел участие в битката при Лепанто.
— Знае се още нещо, княз — гласът ставаше все по-глух, тишината все по-плътна, нарушаваше я единствено пращенето на горящата смола на факлите. — Бил е пират, княз. Наричали са го Белия дявол, макар той самият да е предпочитал по-престижното звание дон де мар.