Выбрать главу

Вангел почувства с кожата си, че от отговора му зависи много повече от постъпването му в ложата на вълците. Лъжата, дори благородната, щеше да го превърне от княз в парвеню и още от следващия ден Виена щеше да се превърне в най-негостоприемният град за него.

— Прав сте, ваше благородие — мъчейки се да внесе горди нотки в гласа си, започна отговорът си той. — Не мога да твърдя, че знам всичко за покойния си дядо, но в Отомания са го наричали Белия дявол, а везирите Кюпрюлю са оценили главата му като пират. Приписват му кланетата в Янина, родния край на жена му — София — Вангел млъкна, но интонацията му подсказваше, че трябва да продължи. — И още нещо трябва да чуете от моята уста, ваше благородие. Белия дявол е воювал срещу крал Филип Испански Хабсбург, прадядото на Негово Величество императора.

— Защо, княз? — попита Вълкът на луната. — Имате ли задоволително обяснение.

— Аз не, ваше благородие. Познавам жалка част от света, макар че бях турски пленник и насилствено обучаван в еничарските корпуси, обаче ако ваше благородие Вълкът на луната и неговите братя вълците от третия кръст желаят да чуят, бих могъл да преразкажа завещанието на… княз Авалов?

Настана дълго, тягостно мълчание, после отново се обади хриптящият глас на Вълка.

— Братята решиха да чуят завещанието на княз Авалов, младежо. Слушаме ви!

Вангел пое дълбоко въздух, обърса с длан потта, която шуртеше и по брадата му, и по жилавото му, общо взето сухо тяло.

— Ще говоря по памет, ваше благородие и ще се спра на генералните мотиви. Белият дявол е бил пират, морски разбойник, убиец с оценена глава само защото е бил християнин, враг на Османовия род и на войнстващата, баща ми я нарича човеконенавистната ислямска религия. От Дунав до Егея и от Понт до Адрианово море живеят християни. Никой не знае колко, но някога това е била Велика Византия, империя на просветата и кръста. В очите на католическия свят нашите народи са еретици, инквизицията произнесе анатемата си над източно прославното крило на Светата църква, но все пак християни, спазващи божиите заповеди, проповядващи смирение, покаяние и всеопрощение. Те бяха създали империята си, за да приобщят варварите към светото учение на Исус Спасителя и да спрат ислямските пълчища, които и до днес грабят, палят, изнасилват и колят поданиците на негово величество император Фердинанд, Бог да благослови дните му! — Вангел млъкна задъхан. Имаше чувството, че е казал всичко или поне най-главното. Главата му се цепеше по шевовете, в устата му нямаше капка слюнка, потта продължаваше да шурти по гърба му. Отново освен пукота на факлите не се чуваше нищо, дори дишането на масоните бе така стаено, че ако някой му кажеше, че е сам срещу Вълка на луната, не би се учудил ни най-малко. Тогава чу гласа му.

— Вълци от третия кръст, върнете светлината на очите. Нека княз Вангел Авалов изпие първата глътка вино сред своите братя!

Светлината беше повече от оскъдна, но когато Бесния Лео му поднесе стакан с искрящо токайско вино и течността се разля по тялото му, Вангел започна да диша, да мисли и да вижда по-добре и най-важното трезво.

Лицето на Вълкът на луната го порази. Срещу него в дървен трон седеше облечен в гумена престилка и с мистрия в ръка самият канцлер на Империята. Вляво и вдясно различи някои от най-авторитетните, а и най-богатите аристократи на Виена, достатъчно недостъпни и могъщи, за да гледа на контакта с тях като на толкова абсурден, колкото абсурдна би била една покана за аудиенция при самия Господ Бог.

— Починахте ли си, княз? — попита Вълкът на луната.

— Да, ваше превъзходителство — Вангел неволно употреби обръщението, което рангът на канцлера изискваше. Великият маг, принц Леонхард фон Грас, се усмихна, по-скоро старческото му лице се сгърчи така, че заприлича на вълчия профил, излят от масивно злато над главата му, върху високата, семпла облегалка на дъбовия му трон.

— Слушаме ви, княз — възвърнал като восъчна отливка на мъртвец, каза Вълкът на луната, а това, макар и изречено кротко, беше категорична заповед да продължи анализа си на обагрения с мрачна слава пират. Вангел се пребори с йерархическите си навици и продължи според правилата, които Бесния Лео му беше втълпявал цял ден.

— Ваше благородие, г-н Велик маг, братя вълци от третия кръст, ислямът е в джихат. Това значи свещена война с друговерците от всички религии, раси и секти. Докато Исус проповядва милосърдие, Мохамед заставя своите последователи да удавят в кръв всички, които отказват да приемат войнствената му доктрина. Вангел Аваля дон де мар, пиратът, Белия дявол, Княз Вангел Авалов и някои от оцелелите архонти на Византия поведоха смъртна схватка с вожда на световното мюсюлманство султан Селим II Османоглу и загинаха в тази непосилна война. Ако Високата порта и канцеларията на Великия везир наричаха покойния княз Вангел Авалов пират и морски разбойник и това е разбираемо, позорно, нехристиянско и престъпно би било молдовският княз Сигизмунд да ползва тези прозвища по адрес на великия моряк, чийто скромен потомък се явявам аз, само защото е бил васал, лакей на Отомания и всячески се е старал да угоди на могъщия си сюзерен.