— Искате да кажете, княз Авалов, че крал Филип и Свещената лига са разочаровали християните на Леванта?
— Да, ваше благородие. Покойната съпруга на Белия дявол, княгиня София Авалова, употребяваше именно този израз, когато обясняваше сближаването на дядо ми с англичаните. Когато битката при Лепанто сблъскала войните на кръста с варварите на „вечния джихат“, тя е живяла в Янина, не по-малко от един ден път от Коринт. „След Голямата война султан Селим осъди дядо ти на обезглавяване. Тогава той се сближи с английските моряци и получи орден «Свети Джеймс», признание на княжеската си титла и всички привилегии, които британската корона оказва на приятелите си.“ Тези думи, ваше благородие, ме карат да мисля, че след Лепанто, убеден, че католическият свят не се готви сериозно да срине Отомания, Белия дявол е заложил на британското оръжие. Историята доказва правотата му.
— Грешите, княз. Британия не само не разгроми империята на османовци, напротив, съюзи се с мюсюлманите, подсигури тила си и поведе пиратска война с Испания, Португалия и Франция за утвърждаване господството си над световния океан. Известен ли ви е този период, господине?
— Да, ваше благородие — Вангел опита да изстиска горчива гордост от гласа си и за миг му се стори, че успява. — Тогава княз Авалов поведе лична война със Султан Селим и загина от ръката на наемен убиец!
Трета глава
— Чувал ли си нещо за Аурела? — попита Константин, сигурен в отрицателния отговор.
Вангел поклати глава. И умът, и вниманието му бяха далеч оттук, във Виена, макар погледът му да блуждаеше по ятата диви патици, прелитащи над тръстиките на Скендера.
— Не сполучи в живота тази красива жена.
— Коя? — попита Вангел като стреснат насън.
— Аурела.
— О, да… графиня Сергиу, ако не се лъжа?
— Формално да, но всъщност вдовица при жив съпруг.
— Да поиска развод. Баща й беше православен.
— Йоан няма да допусне такъв акт. Това би било обвинение срещу него.
— Йоан! — Вангел плю шумно, просташки, като кочияш от яшската пиаца. — Трябва да стисна за гърлото това куче!
Константин се огледа плахо.
— Не говори така, Вангели, за бога! Шпионите му са навсякъде. Лупусите са злопаметни и отмъстителни като… — старият княз млъкна.
— Като? — иронично, вперил теменужените си очи в отпуснатото, болнаво лице на баща си, попита младият княз.
— Като всички мечтаещи за диадемата на императора.
От патиото излезе София, махна с ръка, усмихна се и побърза да изчезне. „Какъв ангел е станала?“ с внезапно връхлетяла го нежност помисли Вангел. „Колко ли е годишна? Не, след няколко месеца, в началото на ноември, ще навърши осемнадесет години.“
— Красавица…
— Аурела? Успя ли да я видиш?
— София! — натъртено произнесе Вангел. — Аурела не ме интересува, княз.
— Слава тебе, господи! — Константин вдигна набожно очи към небето. — Имах ужас, че се връщаш за отмъщение.
Вангел се усмихна.
— Бъди спокоен. Аз съм на тридесет и една години… Защо се крият Зуи и София?
— Чакат да ги повикам.
— Ти си тук от два часа, аз цяла седмица. Нито жена ти, нито сестра ми поискаха да се срещнат с мен.
— Изпълняват заповедите ми, сине! Ако се беше върнал отмъстител, щях да те прогоня от дома си. Този, който лее кръв, предава и себе си, и роднините си в ръцете на дявола. Много кръв изтече в нашия род, за да подложа на изтребление жена си и дъщеря й. Разбираш ли ме?
Вангел кимна разсеяно. Малко от словата на баща му проникваха в съзнанието му.
— Аз не, княз, но Йоан ще поиска отмъщение. Роб да беше, пак нямаше да забрави хиподрома. А той е коронованият владетел на Молдова.
Константин уморено затвори очи. Очакваше именно този отговор, очакваше го и със страх, и с примирение. Там, на балкона в „Галан“, докато чакаше тронното шествие, той си беше въобразил, че е годен да смъкне от престола смъртния враг на сина си, но когато изравнен с новия владетел, наведе глава като безволен, безправен илот, той разбра с цялата сила, която фаталността може да струпа върху хилавите човешки рамене, че смирено ще изчака съдбата на рода си.
— Лошо ли ти е? — попита Вангел. — Искаш ли да си легнеш?
— Не — Константин отвори очи, намести се в креслото, откъсна чепка грозде и накваси изсъхналите си устни. — До ден-днешен не знам какво се случи на хиподрома в Яш. Искам да чуя цялата истина!
— След десет години?
— Истината не познава давността!
— Подлостта също — усмихнат подхвърли Вангел.
От къщата излезе Зоя и тръгна към тях. Вангел се изправи и посрещна мащехата си с отворени обятия.