— Ти си жена без възраст, Зуи — целувайки страните й, каза той. — Баща ми е щастлив мъж.
Вангел почувства ласката на хърватката. Чувствителен, капризен и горд като ловен сокол, той имаше безпогрешни рецептори за чувствата, които предизвиква, и болезнено остро реагираше, когато откриеше неприязън, антипатия, дори и най-невинния фалш.
— Благодаря, княз — с блеснали очи, продължавайки да държи ръцете си на раменете му, отговори хърватката. — Ще бъда щастлива, ако чувстваш Скендера като свой дом. — Зоя посрещна погледа на стария княз и млъкна объркано. — Какво има, скъпи?
— Очаквам от Вангел един отговор. Съдбовен отговор, Зуи. Не, нямам тайни от теб, но очаквам да чуя истината от сина си.
Вангел се загледа в езерото. Чувстваше нервните мехури в кръвта си, чувстваше и онова вътрешно вледеняване, което предхождаше яростта, онова временно вцепенение, след което следваше вътрешният взрив, който го превръщаше в убиец.
— Моля те, Вангели — почувствувала състоянието му, разгадала погледа му, каза хърватката.
Вангел пое дъх, изпусна го шумно и се обърна към баща си.
— Връщаш ме на събития, които всячески се стараех да забравя, княз. Добре, ще чуеш истината. Йоан и аз излязохме на дуел. Аурела беше станала жена на Емилиан Сергиу, затова бяха решили, че е неудобно той да бъде един от секундантите. Когато влязох в хиподрома, видях целия Яш на трибуните, включително младото семейство Сергиу. На пистата ме чакаше Йоан, зад него Дан Трифон. Предвиждах го, знаех, че той ще бъде секундант, но мислех, че ще играе тази роля и за мен. Вода Рад се провикна от ложата си. „Княз Вангел Авалов, слезте от коня и посочете секунданта си!“ „Ваше височество, отговорих от седлото. — Граф Трифон е мой духовен брат. Нека той бъде единствен арбитър в нашия спор!“ Тогава човекът, с който бяхме пили кръвта си, с който се бяхме клели пред светия кръст, с който кроехме планове да удавим в кръв Отомания, се обърна към владетеля: „Нямам нищо общо с потомъка на пирати, крадци и контрабандисти!“ Докато публиката обсъждаше думите му, на манежа излезе капитан Кристиян Миор, брат на Аурела. „Княз Авалов, приемете аз да бъда ваш секундант?“ Приех, слязох от коня, съблякох сюртука и отидох при масата със сабите. Беше студено, ръмеше, въпреки това останах по риза. Йоан обаче, позовавайки се на времето, беше облечен в дебело, вълнено трико. — Вангел спря за миг, погледна Зоя, отпи глътка вино и отново се взря в баща си. — Знаеш какъв е ритуалът. Дан Трифон опипа гърдите ми, гърба, дясната ръка от рамото до гардлета. „Чист е!“ — провикна се както повелява правилника и застана зад Йоан. На свой ред Кристиян Миор, човекът, който щеше да бъде мой шурей, провери гърдите на Йоан, потвърди, че боят може да започне, и ние вдигнахме сабите. Във виенския лицей Йоан и аз се бяхме дуелирали стотици пъти и с учебни, и с бойни саби. Всички лицеисти, включително Дан и Мику, знаеха, че аз съм по-бърз и по-ловък от него, единствен Йоан не го знаеше или се правеше, че не го знае. Той е силен, честолюбив до лудост, но е склонен да подценява противниците си и лесно губи критерий за собствените си възможности. Херцогът на Залцбург Адриан, един руски княз и аз бяхме най-добрите ездачи и фехтовачи на лицея и това го разбираха всички, освен Йоан. Започна боят, публиката го подкрепяше с крясъци. В един момент разбрах, че ако го убия, ще ме разкъсат, а и не бях отишъл там да го убивам. Аурела беше виновна в този подгизнал ден ние да искаме смъртта на другия, след като бяхме пили кръвта си за побратимяване. Опитах да реша боя половинчато. Престорих се, че отстъпвам, издебнах момента и след кварта, с финт ин темпо пронизах дясното му рамо. — Вангел се усмихна, напрежението му беше паднало, присъствието на Зоя го успокояваше, създаваше му уют, несъзнателно се оглеждаше за сестра си, която някога, в далечното й детство, не слизаше от коленете му и редовно заспиваше на рамото му. — Сабята срещна метал и отскочи като була. Опитах втори път, същият ефект. Вече нямаше съмнение, че Йоан, Дан Трифон и Кристиян Миор ми копаят трап. Усмихнах се на Йоан, знаех, че това ще го вбеси. „Ти си истински рицар, Йоане!“ — промълвих така, че само той да го чуе. На устата му се появи пяна, трепереше от унижение и омраза, но аз знаех, че когато поднови атаката, ще бъде беззащитен като сляпо коте. Посрещнах оръжието, направих захват от терца към прима и с батман избих сабята му. Докато разбере какво се е случило, измъкнах камата от ботуша, разпрах трикото и я забих в брънките на бронята, която пазеше тялото му до кръста. Настана мъртва тишина, княз. Публиката онемя, Йоан стоеше вкаменен с камата, стърчаща в ризницата. Тогава от трибуната се чу вик. Женски, по-скоро детски, но див и отчаян. По стъпалата тичаше долу момиче, полудете, изскочи на пистата, хвърли се срещу Кристиян и заби всичките си десет нокътя в лицето му. После припадна. Свлече се на земята и загуби съзнание.