Продължиха да яздят мълчаливо. Вангел приближи Юрикан до сивия й жребец, прегърна я през кръста, потърка брада в тежката й, катранена коса, наследство от баба й София албанката.
— Вангели?
— Слушам те, скъпа?
— Йоан Лупус изпрати… четири пъти… наемни убийци… във Виена. За главата ти.
— Йоан? — Вангел взря очи в бледото лице на сестра си, което само допреди десетина минути цъфтеше от щастие. — Не!
— Да! — кимна София. — Убийците не стигнаха Виена. Хората на мама ги причакаха в покрайнините на Галац, макар че Йоан получаваше известие, че ти и твоите слуги сте ги ликвидирали, когато са се опитали да проникнат в дома ти на Кертнерплац.
Вангел почувства сърцебиене. София знаеше подробности, които несъмнено потвърждаваха истинността на думите й.
— Добре, Софи, да приемем, че е станало точно така. Как Зуи разбираше кои са убийците и кога тръгват за главата ми?
— Първия път от княз Абруд, а после от хора, приближени на Йоан, на които плащаше в злато. Плаща им до ден-днешен.
И това обяснение звучеше достоверно, но Вангел имаше нужда да знае много повече. Много повече, отколкото младата красавица беше годна да проумее. „Какво знаеш, скъпа, за вълчия свят, в който си се родила? Та ти все още не си откъсната от лехата на безгрижието!“
— Това, което чувам, е втрещяващо, София — бавно, натъртено, мислейки за оцелялата си глава, започна Вангел. — Баща ми знае ли каква угроза е висяла над сина му?
— Не. Той е болен от сърце. Мама го щади от вълнения. Знаят княз Абруд, шпионите й в Яш… А те са много, един господ знае колко са, и…
— И? — напрегнато попита Вангел.
— И твоят приятел принц Леополд.
Вангел се пресегна и спря жребеца й за поводите.
— Бесния Лео? — прегракнало повтори той.
— Да, Вангели. Принц Леополд Турн фон Курцланд. Мама научи, че генерал Валенщайн е обесил баща му и е разорил фамилията по време на Тридесетгодишната война.
И това беше самата истина. Бесния беше стипендиант на двореца, ходеше с протрити, лъснати от преносване бричове, с разкривени, изядени токове на ботфорите, често беше гладен и влизаше в таверните само когато някой обявеше, че вечерта се яде и пие на негова сметка, а най-често това беше той, потомъкът на пирата.
— Така е, Софи. Курцландови наистина бяха разорени, но какво общо има Бесния Лео с убийците на Йоан?
— Ако хората на мама изпуснеха наемниците пред Галац или те тръгнеха по друг път, принц Леополд имаше грижата да ги причака на Кертнерплац. Вдигаше засадата едва след знак от мама, че слугите на Йоан Лупус лежат в земята.
„И аз не съм забелязал нищо? Цели десет години? Какъв слепец си ме създал, господи!“ Вярно, Лео се замогна, нае къща, карета, започна да играе комар на едро, но Вангел си обясняваше внезапното му благополучие с дейността му в масонската ложа, през ум не му минаваше, че Бесния има користни интереси към него.
— Софи, скъпа — опитвайки се да се усмихне, поде той. — Ти ме втрещяваш. И всичко, което чувам, е истина. Едно не мога да си обясня. Как Зоя укриваше тези огромни разходи от баща ми? Ти не си се сблъсквала с онзи свят, моето момиче, но аз знам, че размахът на майка ти струва милиони.
София мълча дълго, но когато вдигна глава и го погледна, вече беше взела решение да бъде откровена докрай.
— Мама е била жена на Марс Авалов, моя баща. От него е наследила злато, не знам колко, но достатъчно, за да започне да търгува зад гърба на баща ти. Когато се получи твоето писмо от Виена, че банка „Братя Бернщайн“ повече от десетилетие не са получавали постъпления от Авалови, мама започна да създава своя търговска фирма… а и войска, Вангели. Кервани с порцелан пътуват за Русия, оттам купуват скъпи кожи, самур, норка и т.н., и ги продават във Виена, Мадрид, Лисабон, Лондон. От Лондон товарят кораби с бракувани топове и пушки и ги продават на африканския бряг. Оттам сребро и слонова кост за италианските пристанища. От Италия купуват плодове, които доставят във Виена, а от Виена отново кристал и порцелан за Русия.
Вангел едва си поемаше дъх.
— И всичко това по море?
— Не само по море, макар че мама има шест морски и три речни кораба. — София млъкна, после отново вдигна детското си лице. — Един ден прегледах тефтерите й, Вангели. Тайно. При мама служат повече от триста пътуващи търговци и близо сто въоръжени наемника, готови да изпълнят всяка нейна заповед. Командва ги чрез Лазар и Иван, синовете на Влаха. За нея работят банкери, адвокати и посредници из цяла Европа, скъпи. Зоя Авалова издава смъртни присъди, които се изпълняват на мига, освобождава убийци от затворите на дунавските княжества, които превръща във верни кучета, разорява банки, чокои, всички, които имат глупостта да се опълчат срещу Авалови, но князът няма ни най-малка представа каква дейност кипи зад гърба му.