— Колко път ни чака, Лазаре?
— С твоя кон ден и половина, ваше благородие. С моя — три! — почтително отговори Влаха. Яздеха на запад, беше свежо, тръпчиво, но скоро щеше да изгрее слънцето и да подпали гърбовете им.
— Нямаш ли пари за приличен кон, Влах?
— Не е до парите, ваше благородие, до породата е. Бил съм къде ли не. Из Пустата, из Сечта, на север до Петроград съм скитал, но жребци като вашите персиани не съм виждал никъде.
Прав беше Лазар. Изключителни коне се въдеха в Скендеровите конюшни, но нямаше кой да ги язди и затлъстяваха като чокойски атове из девствените ливади на Буджак. Вангел помнеше каква сензация предизвика Юрикан на виенския манеж и колко велможи го бяха молили да им го продаде.
— Не знам къде отиваме, Лазаре, но като се върнем в Скендера, ще избереш два жребеца и една кобила. Подарък от мен. Вие, Власите, го заслужавате.
— Какво говорите, ваше благородие? — Вангел срещна погледа му, но Лазар побърза да отклони очи. — Та това е цяло богатство.
— Казах ти, Влах, заслужил си го.
— Два жребеца и една кобила? Защо, ваше благородие?
Вангел го прекъсна.
— Жребците ще делите с брат си, кобилата за разплод. Деца имате, род голям, утре и те ще искат да яздят персиани.
Продължиха да галопират мълчаливо, но Вангел чувстваше, че в Лазар напират въпроси и не се излъга.
— Какво ще каже негово височество княз Константин? — попита Влаха.
— Остави това на мен и престани да ме наричаш „ваше благородие“! Достатъчно е княз, Лазаре, от деца се знаем — Влаха кимна. — А сега кажи къде отиваме?
— Ще пресечем Серет със сал, ще яздим до Бистрица, между Билбор и Биказ реката се разлива в езеро, та там, на западния бряг, ни чакат княгиня Зоя, брат ми и момчетата. Княгинята построи къща, казарма с конюшни и зид с вълчи зъби наоколо…
— Под носа на Йоан?
— Властта на Лупусите стига до източния бряг на реката — усмихнат каза Лазар. — От другата страна на езерото започват Карпатите, а зад тях Трансилвания. Княгинята построи калето си на ничия земя.
— Как ничия? Трансилванските князе и полската шляхта отдавна враждуват за Карпатите!
— Така е, княз — кимна Влаха, — но наследниците на Георг Ракоци Трансилвански мечтаят да сложат ръка на Молдова, а полският крал Владислав никога няма да забрави, че смъртният му враг Ян Казимеж намери подслон в Яшския дворец. Княз Йоан Лупус има подкрепата на Високата порта, иначе главата му отдавна щеше да бъде посолена.
„Умно!“ — помисли Вангел. Зоя се оказваше по-добър политик от властващия княз и блюдолизците му. Оставаше да се увери, че има подобен талант и за търговия, и във въоръжената защита на фамилните интереси.
— Лазаре?
— Слушам, княз?
— Аз съм ти лично задължен, приятелю. Един ден искам да чуя от твоята уста как укри катуна?
— Това беше мой дълг, ваше благородие.
— Друг път ще говорим за дълга! Кой върти търговията на Авалови?
— Аз, княз, под заповедите на нейно благородие княгиня Зоя.
— Иван? — предварително знаещ отговора, попита той.
— Брат ми командва охраната, княз. Държи на гаг стотина въоръжени мъже-разбойници. До един с присъди в Яш, Галац, Търговище или бегълци от отоманските пристанища по Дунава.
Наближаваха Серет. Конят на Влаха беше грохнал от умора, от устата му се късаха вълма пяна, по косъма му се бяха образували бели, солни лекета, дробовете му свиреха като косове, галопът му се клатеше като патица, подушила водопой.
— Потърси място за нощуване. Влах. Аз ще изкъпя Юрикан в реката. Ще се срещнем на сала… — Вангел глътна думите си и се изправи на седлото. По пътя от Негреши за Роман препускаше каляска-дормез с впряг от алени унгарски коне. Нямаше нужда да се взира дълго, за да различи герба на Авалови, изкован от сребро на черните й, лакирани порти.
Четвърта глава
„Истински бастион е вдигнала хърватката, по дяволите!“ — мислеше Вангел, разхождайки се из имението на мащехата си. Зоя беше купила стара чокойска къща и надстроила втори етаж. От горните стаи се виждаше езерото, буйната и чиста Бистрица, обраслите с бор източни склонове на Карпатите. В спалните имаше по две легла, маса с четири стола, малко кръгло огледало, леген и кана. В големия правоъгълен хол гигантска дъбова маса, опасана с пейки, в мазето оръжейна и склад за продукти. В южния край на двора, залепена за каменната ограда, беше изградена просторна конюшня. Под стените беше прекаран водопровод. В североизточния край бе иззидана руска баня, а някъде на запад, в самата планина, Зоя криеше стопанството си. Овце, свини, крави, птици — всичко необходимо, за да я направи независима от пазара и съседните, вечно враждуващи княжества.