После Аурела го направи рогоносец… Не обичаше да си припомня тези два месеца… до деня на дуела, но понякога те изплуваха от недрата на паметта му. Вангел се беше разболял от заушки. Икономът Игнат, който тогава все още не беше грохнал старец, разпозна болестта, постави го под карантина и се зае да го лекува. Наливаше го с отвара от билки, правеше му компреси зад ушите и за десетина дни го изправи на крака. По няколко пъти на ден Аурела заставаше под балкона и с високия си остър сопран му разказваше как тече светския живот в града… До един юнски следобед, когато му съобщи, че дворецът дава прием в чест на Флориана Бетлем, внучка на княз Габор, която минаваше през града на път за Киев. Това беше последният път, когато чу гласа й. Видя я още веднъж, на дуела с Йоан, но вече съпруга на бившия му приятел граф Емилиан Сергду.
Балът… Аурела беше пила повече шампанско, отколкото можеше да понася. Вангел знаеше как я замайваха танците, колко луда беше по баловете в двореца, как светеха очите й, как трескаво гореше челото й, как прималяваше от възбудата на светския живот. Внучка на княз Абруд, с брака на майка й за румънския офицер Миор тя беше загубила и титлата, и достъпа до титулуваното общество. Медиевистиката все още не беше се превърнала в наука из дунавските княжества, но дворцовата памет съществуваше и понякога тя беше по-жестока от истинското кастово деление.
От този злополучен бал Йоан Лупус беше отвлякъл пияната Аурела. Сутринта, изтрезнели, чужди един на друг, те се бяха опитали да се върнат в Яш, самозалъгвайки се, че нищо не се е случило. В столицата обаче скандалът зрееше. Беше се намерил някой да уведоми генерала, че дъщеря му блудства с княз Йоан, и той беше изпратил сина си със заповед да му донесе главите на прелюбодейците. Един час по-късно Вангел получи писмо от честолюбивия генерал, който му известяваше за измяната на дъщеря си и за присъдата, която й беше издал. Кристиян не изпълни заповедта на баща си, но причака каретата на Йоан пред вратите на Яш. Отидоха в ловния дом на графовете Трифон. По-късно пристигнал сънливият, женствен и лудо суетен Мико Сергиу. Йоан кипял от ярост. Такъв брак би го отдалечил недосегаемо от яшския престол, към който той открито се стремеше, а и от срам — все пак Вангел и той бяха рязали китките си и бяха пили кръвта си в побратимяване. Положението му изглеждало безизходно. Тогава погледът му паднал на граф Сергиу.
— Мико, ти харесваш Аурела! Не казвай не! Сам си ми признавал, че потомъкът на пирата не заслужава тази красавица? Ще отречеш ли, приятелю?
— Не — измънкал глуповатият граф, поласкан и от обръщението, и от мисълта, че съдбата хвърля в обятията му една от най-красивите девойки на Яш.
— Добре, брат! — Йоан скочил на крака и заповядал да приготвят колесницата му. — Тръгваме за Ботошанския манастир. Дан и аз ще бъдем свидетели на брачния ви обряд! А ти, капитане, върви да предупредиш генерала, че довечера ще посреща булка!