— Искаш ли да остана, княз? — попита Одринецът.
— Няма да те лъжа, искам, Сотире. Авалови имат предостатъчно слуги, но аз имам нужда от приятел. Решиш ли да тръгнеш обаче, мисля, че ще те разбера.
— Няма да те напусна, княз — кротко каза младият българин. — Каквото за теб, такова за мен… Никой не е избягал от съдбата си…
На разсъмване Вангел чу кариер на кон, после и пронизително изсвирване. Скочи и излезе на терасата. Бесният Лео се беше отзовал на поканата му… А защо не на заповедта?
Пета глава
Вангел лежеше в леглото си и ядеше грозде. Три денонощия го деляха от дуела с Флориан Дорней, време, достатъчно да реши да излезе ли срещу убиеца на лупусите, или да яхне Юрикан и да хукне към Виена. Всички подробности бяха уговорени. Дуелистите щяха да излязат на хиподрома голи до кръста с по една ръкавица (гардлет) до лакътя и със сабя по избор. Голотата беше поискана от Вангел и сама по себе си беше шамар върху височайшето лице на Йоан Лупус. Сигурен в неминуемата си победа, Дорней прие това условие.
Сотир Одринецът и братята Влахи слухтяха из яшките кръчми и му донасяха нескончаемите хвалби и закани на новоизпечения граф. Вангел малко се вълнуваше от този дуел, макар че му беше напълно излишен и го отвличаше от належащите дела. Беше се върнал в Молдова, за да създаде филиал на Виенската ложа и колкото по-дълго протакаше, толкова по-голямо недоумение и недоволство щеше да предизвика у Вълка на луната, поверил му аванпоста срещу Отомания.
Войната с ислямския изток предстоеше, но щеше да започне след физическото унищожение на Султана, акция, която трябваше да замисли, разработи и осъществи от Молдова. Веднъж обезглавен, Отоманският престол щеше да се превърне в лесна плячка за един нов кръстоносен поход, предприет едновременно от всички католически корони, граничещи с Болния човек, прозвище пресилено, но добило диагностична увереност сред тайния съюз на масоните. Без да има представа за намеренията му (всъщност това бяха заповедите на братството), Зоя го беше снабдила с идеален имот, в който той щеше да разположи хората си, да обмисли атентата и да проведе екзекуцията… и вместо да се заеме с войната си срещу Султана, този безсмислен дуел, който отново можеше да го осъди на изгнание, ако, разбира се, не му костваше живота.
Облечен като влашки търговец, придружен от Сотир и Влахите, Вангел беше прекарал цялата предишна нощ в таверната „Еднорогият елен“, беше видял с очите си Дорней и подсъзнателно, а с разума си знаеше, че без да го подценява, не бива да се плаши от него. Дорней притежаваше животинска сила, изглеждаше свиреп като черкез, но имаше излишно тегло, къси ръце и крака и ако беше страшен, дори непреодолим противник в близък бой, от дистанция, противопоставяйки му бързината си, съобразителността и фехтовалната техника, придобита в лицея, Вангел знаеше, че и да не го срази веднага, ще го изтощи така, че в един момент ще бъде в състояние да го заколи като жертвен овен пред ложата на властващата династия.
Един етаж под него спеше Бесния Лео. Че спи, Вангел разбираше по ужасното му хъркане, което беше го превърнало в посмешището на лицея. Сотир се върна на разсъмване, а това значеше, че стотината наемника на хърватката, въоръжени до зъби, са плъзнали по всички краища на Яш и че след седемдесет часа ще бъдат сред публиката на хиподрома, готови да прибегнат до оръжие, ако Йоан наруши правилата на боя и насъска гвардията си срещу него. Вярващ в честната дума на аристократите, Бесния смяташе подобна подлост за невъзможна, но Сотир и Влахите твърдяха, че е безумие да се гласува прекомерно доверие на един молдовски княз, който и да е той, и Вангел вътрешно им даваше право.
Време беше да става от леглото, както беше време и да премести Лео в западното крило на къщата. Ако хъркаше така в оставащите нощи до дуела, не Дорней, а той самият щеше да се превърне в жертвен баран. Вангел дръпна звънеца за прислугата и отиде да се мие в порцелановия леген, наследство от великия му дядо, пирата. След седемдесет часа щеше да заслужи честта да носи несравнимото му име или да осъди рода му на отмиране.
— Добро утро, княз.
— Добро утро, бай Игнате — Вангел обичаше бившия слуга на майка си и макар че се бе разпоредил да не го товарят с работа, охотно ползваше услугите му сутрин. — Къде е Сотир?