— За бога, княз, не ме прекъсвай! — Елена прекоси салона и се отпусна на софата до него. Сега и нейните ръце трепереха, и нейните колене се биеха. — Вангели — повикала на помощ целия си кураж, продължи тя. — Помниш ли нашето гостуване в Скендера? Тогава аз бях дете, Аурела госпожица…
Вангел се наведе, целуна ръката й, но когато се готвеше да вдигне глава, почувствува бузата й да се отърква в косата му. После младата красавица скочи отново и хукна из хола.
— Бях малко момиче, но знаех, че нещо страшно става около мен. — Ти продължи да бъдеш мил с детето, но се готвеше да станеш съпруг на сестра й, а за мен това беше непоносимо.
— Минало, Елена. Минало, потънало в прах и паяжини. Преди малко се опитах да си припомня лицето на Аурела. Напразно. По-лесно ще позная брат ти… макар че и той има открит дълг към мене.
Хъркането, което набитото му ухо чуваше от другия край на къщата, спря, а това беше знак, че Бесния се е събудил и че гладът всеки момент ще го доведе тук. „Бай Игнат трябваше да ме събуди много по-рано!“
— Кристиян е подлец и сводник на Йоан. Опитва да ме заведе в покоите му, след като по-голямата му сестра вече е минала оттам… О, господи, Вангели, защо те занимавам с цялата помия на Яш. Дойдох да ти кажа, че те обичам… от дете, че винаги съм те обичала. Десет години чакам, за да ти го кажа… — сълзи рукнаха по лицето й, но погледът й се разведри и като че ли мускулното й напрежение спадна. — Не се тревожи за мен, княз. Не си длъжен да отговориш на чувствата ми, но не можех да замина, преди да чуеш всичко това.
— Да заминеш? Къде за бога се готвиш да идеш, Елена?
— В Русия. В Суздал, в манастира „Света Троица“. Вече трета година се надлъгвам със съдбата си.
Вангел взе главата й в ръце, но преди да я целуне, изстреля: — След дуела тръгваме за Скендера, скъпа. Не понасям възражения. След десет дни ще бъдеш моя законна съпруга!
После сляха устни, но не можаха да потънат в целувката. Вратата се отвори с трясък и Бесния нахлу в салона.
— Така ли се готвиш за дуела си, внуче на дявола? — удивен от гледката се провикна той. — Веднага да ме представиш на младата дама!
Вечеряха на свещи, седнали на широката фасадна веранда. Яш дишаше в краката им. Лео пиеше бясно, Вангел и Елена се пиеха с погледи. Бяха прекарали деня в леглото и ако принца на Курцланд не беше гост на двореца „Галан“, още щяха да се валят в чаршафите. Елена беше девствена, непохватна, но чувствена и всеотдайна и Вангел едва се сдържаше да не впие отново устните си в нейните.
— Страх ме е, скъпи. Не искам да излизаш на този дуел!
— Какво казва? — попита Лео.
— Страхува се от Дорней — Вангел се обърна към Елена. — Аз съм офицер, школуван фехтовач… Попитай Лео.
— Не бива да се биеш, скъпи, Флориан Дорней е подъл насилник. Цяла Молдова е пропищяла от него.
— Какво казва? — попита Лео, пресушавайки поредния бокал вино.
— Дорней бил подлец. Взел е страха на княжеството.
Лео се оригна доволно.
— Защо не пратиш твоя човек да го заколи… Май Сотир се казваше… Да имитира кръчмарска свада.
— Какво казва принцът? — попита Елена.
— Дава ми съвети… Неизпълними, разбира се.
— Какви съвети?
— Предлага да пратя убиец срещу Дорней.
— Може би е прав? — лицето на Елена се озари, очите й светнаха обнадеждено. — Принц Лео ти мисли доброто, скъпи.
— Превеждай, внуче на дявола! — изломоти приятният, дрезгав глас на Бесния.
— Плюли сте си в устата! — Вангел взе ръката на Елена, помогна й да стане. — Лягаме, Лео. Ако слугата не те премести в задните стаи, утре на закуска ще се червиш като девица.
Бесния кимна, но в размътения му мозък зрееха нови въпроси и Вангел остана да го изслуша.
— Нямаш право на риск, Вангел. Братството ни изпрати в Молдова не да колим парвенютата на властващия княз.
— Нямам право на бягство, Лео. Не мога да обърна гръб на този лакей… заради загиналите мъже на моя дом.
— Прати Сотир. Този мъж ми харесва. На твое място бих му гласувал доверие.
— Имам му доверие, но срещу Дорней трябва да изляза аз. Хайде, Елена, Бесния трябва да спи.
Всеки, който имаше някакъв престиж в Яш, се беше стекъл на хиподрома. Когато каретата с герба на Авалови влезе през входа за ездачите, по дървените пейки за публиката нямаше нито едно празно място. Пълни бяха ложите и на аристокрацията, и на духовенството, и заградените с тараби площи за простолюдието. Вангел, придружен от принца на Курцланд, слезе от каретата и се опита да различи някои от познатите му лица. Видя Йоан Лупус, Трифон, Сергиу с жена си Аурела, някои от най-видните личности на града, които създаваха обществения му климат, които издигаха личности или ги проваляха, които натрапваха мнението си, войнствено отстояваха правото да издават присъди и да участват в изпълнението им.