Яш беше осъдил на смърт княз Вангел Авалов, внук на осветения от мрачна слава пират, внук на ужасяващата княгиня София, която беше използвала кървавото злато на мъжа си, за да затрие някои от най-знатните фамилии на княжеството, син на оттеглилия се в Скендера княз Константин, който след заточението на наследника си беше избил с чужди ръце петдесетина от най-смелите и най-дръзки мъже на Молдова. Как ли щяха да реагират тези салонни лъвове, ако знаеха, че истинският убиец е княгиня Зоя, хърватката, съпруга на тримата сина на Белия дявол, продължителката на зърнения му трансфер, жената-демон, опазила внука му, своя доведен син от отмъстителната ръка на Йоан Лупус…
Яш беше издал присъдата си и се беше стекъл да изгледа изпълнението й, обаче появата на принц Леополд Турн фон Курцланд принуди и княз Йоан Лупус, и графовете Трифон и Сергиу да скочат на крака.
— Лео? — извика Йоан. — Нима само Вангел Авалов е твой близък в Молдова?
— Здравей, Йоане — широко усмихнат поздрави Бесния. — Дан, Мико, често се сещах за вас.
— Личи си! — подхвърли иронично властващият княз. — Откога си в Яш, принце?
— Десети ден, Йоане. Надявам се, че нямаш нищо против да бъда секундант на княз Авалов?
Бесния се направи, че не чува упрека. Вангел пристъпи към арбитражната маса и опита оръжието. Бяха нови полски саби с ръкохватки от еленов рог и посребрени, кръгли гардове. Понеже беше призован на дуел и имаше право пръв път да избира оръжието, Вангел взе наслуки една от сабите, опита „писъка“ й във въздуха и приближи ложата на владетеля.
— Добър ден, Ваше височество.
— Добър ден, княз Авалов — натъртено отговори Йоан Лупус. — И последната ни среща беше тук, на този хиподром.
Вангел се усмихна примирително.
— Когато човек е в изгнание, Ваше височество, и носталгията го дави за гушата, той малко по малко губи лошите спомени.
— Носталгия? — Йоан се изсмя презрително. — Чуваш ли го, Лео? Вангел Авалов, внукът на прословутия космополит Белия дявол, страда от носталгия по малката, дива Молдова?
Колкото несъобразителен, недискретен, дори глупав да изглеждаше Бесния под влияние на виното, толкова ловък, тънък дипломат и йезуит-риторик беше, когато е трезвен и когато се чувствуваше длъжен да защити покритото си с вековна слава име.
— Навремето, Йоане, баща ми казваше, че най-жалкият ратай се превръща в учител, щом почувствува нужда да се обгради с ученици.
— Не те разбирам, Леополд? — Лупус седна и даде знак на приближените си да го последват. — Кой е ратаят и кои учениците? За Христос ли намекваш?
Бесния поклати глава.
— Опазил ме господ от богохулство. Може би се изразих зле, или ти си започнал да забравяш езика на Виена. — Йоан се изсмя на собствената си шега. — Майка ми беше от ханзейското простолюдие, но по-богата от благородния си съпруг. „Не си прав, Людвиг-Александър — възразяваше тя. — Чул ли си някой да употреби израза «лукав владетел»?“ Лукав е робът и това е разбираемо, княз. Ако твоят лакей Дорней каже: „Аз страдам за родината си!“, той ще се държи като лукав роб, целуващ ръката, от която яде, но от устата на княз Вангел Авалов, внукът на човека, който направи Молдова известна на нашия свят, тези думи звучат горестно. Горестта никога не е лукава, а значи ли, че не е и робска, оставам ти и твоите приятели, графовете Трифон и Сергиу, да прецените сами.
Лицето на Йоан беше напрегнато и зло. Вангел познаваше този израз на умствена безизходица, с годините задълбочен и изяснен като чужд език, изучен в подробностите му.
— И все пак, Лео, какво означава притчата за ратая-учител и към кого я адресираш, щом това не е намек за Спасителя?
— За роба ти Дорней, Йоане — Леополд говореше толкова тихо, че звучеше смирено. — Ти му поверяваш честта си. Днес той, робът, ще излезе на дуел с един княз, но ударите, които ще получим, ще го издигнат до твоя ръст и утре, когато реши да те ухапе, ще изпрати учениците си за главата ти.
Разбрал алегорията на принца, развеселен от демагогията му, Йоан махна с ръка.
— Като дойде време да мисля за моята глава, ще се обърна към теб за съвет, а сега, след като падне Аваловата, аз те каня на обяд в замъка на лупусите. На чаша ще обсъдим по-добре какви рискове надвисват над князете на Молдова. — Йоан изостави бароковата виенска реч и се провикна на родния си език. — Въведете граф Флориан Дорней!
Йоан Лупус не знаеше, че Вангел е виждал лакея му, че дълго и внимателно е обмислял каква тактика да приложи срещу този бик и че появяването му, колкото и театрално да бъде поднесено, не може да постигне убийствен ефект, а желанията на владетеля бяха прозрачни и лесни за разгадаване. Физическата мощ на Дорней трябваше да парализира Вангел така, че доубиването му да бъде само въпрос на време. Дорней се появи върху гърба на унгарски рицарски кон, придружен от малка, но прецизно подбрана свита. Отпред яздеше полковник Кристиян Миор с герба на Дорнеите, окачен на хоругва, зад новоизпечения граф трима слуги с гербове, извезани на гърдите и по копринените чулове на конете. На дуел се явяваше не някакъв молдовски селяндур, дегизиран като граф, а истински благородник с потекло, хералдически знак и свита.