Първата й поява в обществото беше пълно фиаско за нея, но доведе до неочаквани последствия. Княгиня София Авалова се настани на маса около ринга на казиното, централните маси бяха два пъти по-скъпи и запазени само за титулувани персони, заповяда на Влахите да я охраняват прави и зачака покана за танц. Никой не я покани, нито някой дойде да я попита какво би поръчала. Мина половин час, четиридесет минути. Сълзите започнаха да парят гърлото й, ръцете й трепереха неудържимо. Разбрала, че ако не си тръгне веднага, ще изпадне в истерия, София стана, тръсна предизвикателно буйните си коси, обърна се към Влахите, произнесе високо, отчетливо:
— Тръгваме, господа! В Яш се плашат от Авалови повече, отколкото от турците!
София слезе по стъпалата, вмъкна се в каляската и ревна с глас, но още на следващата вечер получи покана за бал в дома на воеводата Бирлад.
Власите наричаха Вангел Авалов „княз“, титулуваха стария княз и жена му с „ваше височества“, но бяха принудени да се обръщат към София с унизителното прозвище „господарке“. Следващи сляпо заветите на баща си, Лазар и Иван бяха безрезервно предани и в пълна услуга на князете от Скендера, въпреки че не им се налагаше нито финансово, нито морално да слугуват някому, па било и царска особа. Майка им Раиса беше преживяла много тежко смъртта на мъжа си, беше изпаднала в тъпа меланхолия, но с времето и с грижите около подрастващата Алика тя беше излязла от вцепенението и отново се беше превърнала в истински капитан на фамилния кораб. Братята обожаваха майка си и през ум не им минаваше, че могат да не изпълнят заповедите й, които тя поднасяше деликатно, във вид на молби и съвети. Раиса искаше да знае всичко, което стига до ушите на момчетата и те нямаха тайни от нея. Дори тогава, когато истината беше прокълната от Бога. Раиса беше фанатична анабаптиска, искрено вярваше във Второто пришествие и уверено знаеше, че ще застане пред Върховния съдия в деня на Страшния съд, изпълнила заветите на своя господар, съпруг и повелител Иван Калудов (Влаха), верния капитан на Белия дявол.
Лазар и Иван бяха силни мъже, мрачни и мълчаливи, но на северния бряг на скендерското езеро човек трудно намираше с кого да си чеше езика, а помежду си се разбираха без думи. Бяха участвали в трите войни срещу кримските татари, бяха добили чин есаул, заимстван от конницата на украинските атамани, но когато хвърляха униформите, отново се връщаха при Авалови.
Здравето на княз Константин западаше от година на година, синът му беше заточен във Виена, но жена му Зоя действаше с мъжки размах и Влахите се превърнаха в нейни частни екзекутори. Княгинята им повери контрола и на имотите си, и на сделките, и на живота на децата си. Иван движеше зърнените кервани, Лазар имотите в Буджак, двамата заедно пресрещаха наемните убийци на Йоан Лупус и ги избиваха като бесни кучета веднага щом напуснеха границите на княжеството, придружаваха княгиня София на дългите й ездови преходи, в които нерядко, по нейно настояване участваше и сестра им Алика. Именията Кобадин, Неводари, Шкодер и чифлика на Котленеца бяха изцяло под техните грижи, но това им носеше допълнителни доходи, които бързо ги направиха най-богатите чокои в Буджак, фамилията Калудови беше наследила достатъчно злато от капитана на Белия дявол, но след като Зоя Авалова взе делата на княжеския дом в ръцете си, братята утроиха капитала си и започнаха да мислят за задомяване. Когато княз Вангел се върна от заточение, Влахите вече имаха по две деца, кротки, работливи съпруги, бяха постигнали така лелейното, всъщност химерично семейно щастие и предпочитаха да оградят с вълчи зид имота си и да бранят челядта си, вместо да скитат на стотици версти из цялата източна част на християнска Европа. Братята се готвеха да молят княгиня Зоя да им намери заместници, когато Вангел се върна от Виена и напрежението в Скендера прехвърли градуса на кипенето.
Младият княз имаше своя, лична охрана, един спокоен и жилав българин от Одрин, така че поне време не им отнемаше, но връщането му въоръжи до зъби всички стари врагове на Авалови и ако не беше се запилял някъде на юг из Отомания, кой знае до какви кръвопролития щеше да се стигне.
За разлика от Вангел, Яш прие сестра му София с фалшив, но извънредно шумен възторг. Из салоните на столицата се промъкна слухът, че княгинята се е смразила от пръв поглед с Елена Миор и това беше достатъчно за яшките първенци да й разтворят широко вратите си.
Когато Скендера остана зад гърба им, на другия ден Вангел и Елена щяха да се венчаят, София ревна с глас и никакви утешителни думи не й действаха. Когато прехвърлиха Прут със сала, Иван изглеждаше уплашен не на шега.