Младият султан Мехмед беше смел мъж, честолюбив и умен, но мнителен като валиде-ханъм. Привиждаха му се врагове, предателства, заговори срещу величествения му престол и пиратите-гърци използуваха тази черта от характера му, за да окачат на въжето пашите, които мътят водите им. Достатъчно беше верният поданик на Високата порта Христос Курос, Одисей от Хиос да изпрати хабер на мюезина от Бурса, братовчед на Мехмед, фанатик ислямит, от йезуит по-тесногръд, от версайски шпионин по-старателен, когато допре да се хвърли в немилост някой от силните на деня. Моллата на всички молли в азиатската част на Империята, некоронованият, всемогъщ министър по вътрешния ред на Отомания Дауд Дервиш Бег беше отрасъл в един палат със султана, ползваше се с братската му обич и с доверието му, а това братята Курос използваха ловко, с дяволска ехидност, за да отърват Малазия от личните си врагове, а и да облекчат теглото на християните из Леванта, търпящи с овче смирение свирепия гняв на всесилните спахии. Когато Сотир заведе тримата рицари в хана на Одисей от Хиос, ни един от Вълците на третия кръст не предполагаше до каква степен живота им е в ръцете му и какъв безценен сътрудник би бил, ако някой го посвети в свещения поход на Светия кръст срещу посрания полумесец на рязаните.
— Какво ще правим, Лео — Вангел използва първата възможност да говори насаме с Бесния. Адриан отиде да изкъпе хановерската си кобила на брега. Христос хранеше кучетата си с варени овнешки мръвки, а Сотир спеше, легнал по очи в сянката на единствената плачуща върба в това царство на портокала и маслините.
— Готвех се да ти задам същия въпрос — отговори Курцландския принц. — От сутринта ми горчи виното.
— Престани да пиеш тогава.
— Ако Адриан стреля, всички ще свършим на въжето — мрачно, много мрачно пиеше Бесния и макар да не му се услаждаше виното, преди залез-слънце щеше да бъде мъртвопиян.
— Сотир ще стреля с него. Ще дублира изстрела. Славата ще остане за Адриан, а ние ще отървем кожите.
— Подценяваш племенника на Хабсбургите. Как ще му обясниш присъствието на лакея си?
— Цял ден мисля. Някой трябва да му прикрива гърба… Поне докато се прехвърля на скифа на Куросите.
— А къде по дяволите ще бъдем ние в това време?
— На борда. Някой трябва да издърпа Адриан на палубата… и оная любовница, кобилата му.
— Има моряци за тази цел, княз. Адриан се готви да язди срещу султана, предрешен като куриер. Ще стреля от упор в Мехмед и на кариер ще продължи на изток. При Тургутлу ще го чакаме ние. Скифът ще слезе срещу Измир на десетия ден. Дотогава ако султанът е жив, ще преоре пъкъла, но ще ни окачи на въжето.
— Добре де — ядосан викна Вангел. — Предложи нещо по-добро.
— Само една идея пърха в пияната ми глава… — колебливо, след дълго мълчание каза принцът. После грабна чашата и отново скова ченетата си.
— И каква е идеята ти? Не ме дразни, Бесен! Едва владея нервите си.
— Не ме наричай Бесен!
— Идеята, по дяволите, иначе яхвам Юрикан и още сега тръгвам на север.
Лео остави чашата, огледа се разсеяно и сложи лакти на масата.
— Първият изстрел трябва да бъда в Адриан.
— Ти си луд!
— Не аз, ти си луд, ако не разбереш, че нямаме друг начин да задържим главите на раменете си.
Вангел почувствува изтръпване на крайниците. Подлец! — крещеше вътрешният му глас. — Мръсен, жалък роб на Зоя Хърватката, декориран с короната на Курцланд!
— Чуваш ли какво ти говоря, Вангел? За да оцелеем ние, Адриан трябва да умре!
— Първият куршум за Адриан, а вторият? Може би за мен?
— Не! Вторият ще бъде за твоя лакей.
Вангел беше искрено учуден.
— Той е воин, Лео. Никакъв лакей не е. Не те съветвам да го подценяваш… Не мога да разбера какво против него можеш да имаш?
— Нищо, разбира се. Напротив, този издръжлив и хладнокръвен мъж ми харесва… Виж какво, Вангел, нека си кажем голата истина. Вълкът на луната ни изпрати на заколение. Нас, с тебе. Ние не влизаме в ничии сметки, там, в Шьонбрун. Спокойно могат да ни жертват. Херцог Орлаински обаче е лудо тщеславен. Той е болен мозък, момче! — Лео грабна стакана си и го пресуши жадно. — Адриан има нужда от слава, аз от злато, жени и вино. Той мечтае да наследи от болнавия Леополд императорската корона. И има шансове, дявол да го вземе. Братовчед му Леополд вече трета година не може да направи дете на императрицата и по всичко изглежда въобще няма да може. Савойската принцеса е религиозна фанатичка, Вангел, и няма да легне с някой от преторианците, за да спаси от позор династията на мъжа си. Познавам императора от дете. Нервен, женствен, болезнен… няма да го бъде дълго. И тогава? Преките наследници на Фердинанд измряха кой от гръдна жаба, кой от испанската болест. Брат му Йосиф е сифилитик, малкият Август се ожени за една унгарска курва, кръчмарска певица, и се запиля някъде, май при Бурбоните в Париж…