Вангел остана съблечен по риза, Йоан с вълнена фланела, все пак беше студено, макар и да не валеше. Вдигнаха сабите и дуелът започна. Хората около нея виждаха това, за което нейните очи нямаха сетива. Чуваше, че Вангел е нанесъл смъртоносен удар на княз Лупус, чуваше и догадките — Йоан носи ризница под фланелата си. „Не може да бъде — мислеше Елена. — Лъжат. Та нали Кристиян провери гърдите му. Ако имаше ризница, щеше да предупреди Вангел. Та нали е негов секундант?“ Боят продължаваше, продължаваха и догадките. Елена гледаше ту долу, на пистата, ту мъжете около нея… До един миг, в който Вангел раздра трикото, разкри железните брънки на Йоановата ризница и заби камата си в нея. По-нататък Елена не помнеше. Свести се в ръцете на Вангел. До днес помнеше думите му: „Успокой се, малка принцесо. Страшното мина… Точно така, красавице… Ето, цвета на лицето ти се връща. Моето малко смело момиче, кой те доведе на този проклет хиподром? Обещай ми да си идеш право вкъщи. Обещаваш ли? Добре, благодаря ти за всичко. Нямаш представа каква подкрепа за мен беше твоето появяване… Още веднъж благодаря, скъпа, а сега и двамата да тръгваме!“
Вангел се изправи, прекоси разстоянието от пистата до коневръза, яхна коня и напусна хиподрома. Елена се прибра вкъщи като насън, легна и веднага разбра, че това е било последното усилие, на което е била способна. До вечерта я връхлетя огнена треска, бълнуваше, изпадаше в безсъзнание, летеше високо, високо в небето, после главоломно пропадаше в пропасти. Прислужницата повика кармелитките и с общи усилия я отнесоха в манастира. У дома вече нямаше кой да я гледа. Баща й и майка й бяха мъртви, дядо й Аурел посланик в Сен Жермен, при двора на Лудвик XIV Бурбон, старите Миор в Сучава, Аурела беше станала графиня Сергиу и не се вестяваше в дома на баща си, чиято смърт беше предизвикала, брат й Кристиян публично се беше отказал от нея. Едва когато оздравя и се подстрига за послушница, Елена разбра какво се е случило там, на хиподрома. Беше изревала диво, беше изтичала на пистата и забила всичките си нокти в лицето на този подлец Кристиян Миор. Беше се движила от срам и потресение. Кристиян беше неин брат, а това беше унижаващо за цял живот нещастие.
Притиснат от враговете на Авалови, вода Рад издаде абсурдна присъда — княз Вангел отиваше на заточение за десет години. Потресаващата присъда с ужасяващи последствия. „Ще те чакам, скъпи!“ — мълвеше Елена на тесния си, дъсчен нар, докато подмамваше съня, тази малка смърт и временна забрава. Прекара пет години зад стените на кармелитския орден, но за това време Аурела не я посети нито веднъж, не й написа нито едно писмо, нито попита сестрите за нея. Елена не изпитваше нужда да я види, въпреки че беше започнала да я жали. Момичетата, по традиция на манастира, прекарваха празниците по домовете си и с охота разказваха светските клюки на столицата. Едно от най-скандалните имена в града беше това на граф Емилиян Сергиу. Красив с натрапчивата, пресолена хубост на проститутката, той беше усвоил много от чертите на тази древна професия. Той, който пишеше и четеше с върховни усилия, който въпреки френския бенедиктински колеж и виенския лицей не научи нито един от двата езика, този, който знаеше за света по-малко от прохождащото дете, който не можа да се справи дори с рицарските умения, в компанията на жени се преобразяваше, превръщаше се в дързък покорител на дамските сърца и по-често успяваше да удържи безславни, мимолетни победи. Всеяден като свиня, за него беше без значение дали флиртува с придворни дами или с прислужниците на жена си.