Елена чуваше десетки имена, свързани с него чрез мълвата, и се питаше как Аурела понася унижението да бъде негова съпруга. Клюката имаше отговор и на този въпрос. Сестра й се беше затворила в покоите си, приемаше само изповедника си, отказваше всякакви покани в обществото, обличаше се в черно, в началото претекстът беше смъртта на баща им, а напоследък беше започнала да се грижи за сираците от сиропиталището, което съпругата на Сигизмунд, Илона, беше построила със средствата на баща си, маджарския крал Ищван.
Княгиня Магдалена Абруд почина в Париж, а когато дядо Аурел напусна поста си в Сен Жермен и се прибра в Яш, животът на Елена се преобрази като с магическа пръчка. Отново имаше дом, вече имаше къде да прекара празниците, за кого да се грижи, кого да обича. Страдащ като ранено животно за покойната си съпруга, решен да я последва в отвъдното, князът приживе се разпореди с имота си, отдели някакви суми в злато за Кристиян и Аурела, но основният си капитал, двореца в Яш и лятната резиденция на Абрудите, наследи „захвърленото“ сираче Елена Миор, тогава все още четиринадесетгодишна. Аурела посрещна с презрително мълчание завещанието на дядо си, но Кристиян, който освен порутената си бащина къща и заплатата си не притежаваше нищо, заплашваше из яшските кръчми, че след смъртта на княза ще отнеме имотите на сестра си чрез съда. Елена не се безпокоеше нито от съд, нито от мисълта, че отново ще бъде „гола като сабя“. За нея нито златото, нито дворците имаха стойност, ако Бог й откажеше любовта на Вангел Авалов, за когото дори ден, дори миг не беше преставала да мисли.
Вангел? Малко сведения за него проникваха в Яш. И противоречиви. Дядо Аурел, който на връщане от Париж му беше гостувал във Виена, беше първият, който й заговори за него. Здрав бил, живеел на широка нога, но от скука и от отчаяние бил започнал да пие. Животът не беше сблъсквал Елена с истински пияница, затова думите на дядо й не я разтревожиха. Младата й, влюбена душа би могла да бъде смутена само ако Вангел си е намерил жена. „Не — казал дядо Аурел. — Няма жена около него. Князът живее сам!“ Изтичаше петата година от заточението му…
От следващата пролет обаче в продължение на следващите пет години започнаха да се случват странни неща. Някои от най-големите каналии, скандалджии и дуелисти изчезваха безследно, безвъзвратно, без приемливо обяснение къде са загинали, от чия ръка, къде са гробовете им. Отслужваха им погребения, спускаха ги в символични гробове и ги забравяха до избухването на следващия скандал. Или някой избиваше тук негодниците на Яш, или те отиваха някъде с тайна мисия, от която им беше съдено да не се върнат. Мълвите бяха противоречиви отново. Едни смятаха, че вода Михай Рад ги изпраща на явна смърт, като разезди по десния бряг на Днестър и те падаха поразени от татарски стрели, други твърдяха, че Йоан Лупус ги изпраща във Виена за главата на княз Вангел и че още между Галац и Браила намират смъртта си от неизвестна ръка, но заплатена от златото на Авалови, Елена не приемаше нито една от версиите. „Днестър е търговски път — казваше дядо Аурел. — По него плават руси, поляци, хохоли, турци. Ако беше толкова опасен, търговията щеше да замре. Никой няма полза от затварянето на реката, най-малко татарите, които продават скъпите си кожи от Константинопол до Виена. А колкото до княз Вангел… Всеки има свещеното право да брани живота си!“
И все пак мълвата се разрастваше, добиваше гигантски, уродливи форми, превръщаше се в мит. Столицата си припомни чий внук е Вангел. За да го различават от великия пират, започнаха да го наричат „Скендерския върколак“, стигнаха дотам в безумието си, че залостваха портите си с железни лостове, спяха с мускети под завивките, държаха овчарските си кучета в спалните.
Няколко от яшките първенци посетиха Виена, някои от тях дори се бяха срещали с Вангел. Младият княз живееше богато и безгрижно и изглеждаше абсолютно чужд на проблемите и на Яш, а и на Молдова. Около него се тълпяха най-шумните имена на града, общуваше с древни рицарски фамилии и не само че не избиваше каналиите на крайдунавските княжества, но нямаше представа, че такива съществуват, още по-малко, че гинат като мравки, смазани от безмилостната ръка на съдбата. Яш забрави княз Вангел Авалов. Започваха тревожни времена. Бойни действия избухнаха едновременно на няколко европейски фронта. Кралят Слънце нападна Валон, прехвърли Ардените и завладя Люксембургското херцогство, флорентинските банкери от рода Медичи мобилизираха Тоскана и нападнаха Ломбардия, Пиемонт и Венедо, Англия изпрати херцог Бъкингам начело на войските си в Нидерландия. Започваше войната за Испанското наследство. Разгърна се трескава дипломатическа дейност, вследствие на която Европа се раздели на два лагера. От едната страна на бойната линия бяха Германските княжества Тоскана и съюзниците й — Свещената империя, Полско-литовското кралство и Ватикана, от другата Франция, Британската империя, Дания, Швеция, Холандия и Русия, но Молдова и дунавските княжества Трансилвания и Влашко, позовавайки се на османския си васалитет, останаха незасегнати от огъня на войната.