— Радвам се за него.
— Не бързайте да се радвате — Йоан повиши глас, лицето му от напрегнато, изведнъж стана злобно. — Кристиян ще получи титлата само ако има финансовия ценз, отговарящ на новото му положение. А той ще го има само ако му отстъпите правата си върху Абрудовото наследство.
— Тогава му кажете, че ще умре като прост офицер.
Йоан се разсмя остро, гърлено, после изведнъж стана сериозен и грабна ръката й в силните си, сториха й се железни пръсти.
— Откажете се. Елена. На вас злато не ви трябва.
— Така ли? А защо, ако ви е удобно да попитам?
Тогава Лупус изстреля предварително подготвения си отговор.
— Защото ще бъдете княгиня Лупус, защото ще властвате над Молдова и защото цялото ми имущество ще бъде ваше!
— Пуснете ръката ми, княз!
— Чакам отговора ви. Елена.
— Вие сте луд, Йоан Лупус! Вие, който прелъстихте сестра ми и после я хвърлихте в ръцете на онзи палячо Емилиян Сергиу, вие, който унижихте баща ми така, че противно на вярата си да предизвика смъртта си, вие, който превърнахте нещастния ми брат в сводник на сестрите си, вие искате да стана ваша съпруга… Не, княз, вие не сте луд, вие сте смешен.
Елена изтръгна ръката си, грабна мантото, шапката, с всичка сила удари вратата на тази къща, закле се до гроб да не прекрачи прага й и с разведрена душа изхвръкна на улицата. Още същата вечер получи първото любовно писмо от княз Лупус, а до брака й с Вангел Авалов писмата щяха да станат повече от сто. Не броеше случайните и предизвикателни срещи, в които Йоан й се кълнеше в любов, заплашваше я с убийство, със самоубийство, докато веднъж, спрял потния си жребец под прозореца й, извика. — Говори се, че обичате Вангел Авалов! Наистина ли погубвате живота си заради един заточен негодник?
— Казали са ви истината, княз! — Елена се прибра в стаята си трепереща от вълнение. „Кой е разгадал тайната ми?“ — крещеше панически сърцето й и отговорът дойде от само себе си. Единствено Аурела можеше да се досети кого така упорито чака сестра й.
Княз Абруд беше трети ден в безсъзнание, когато Аурела прекрачи прага на дома му.
— Как е старецът? — попита сухо тя.
— Умира.
— Цяла година? Това започна да става досадно.
— Защо си тук? — ядно попита Елена.
— Да те видя. Говорят, че си станала ослепителна красавица.
— Видя ме, сега моля те, върви си. Дошла си в неподходящ момент. Дядо наистина умира.
Аурела пропусна тези думи покрай ушите си.
— Красива си, наистина, но ще бъдеш нещастна… Много нещастна, ако…
— Ако?
— Ако не приемеш ръката на княз Йоан.
Елена не можа да въздържи смеха си.
— Теб щастлива ли те направи, графиньо?
Очите на Аурела блеснаха гневно, но нещо по-силно от чувствата я накара да преглътне, а това можеше да бъде само разумът.
— Ако трябва да бъда откровена, Йоан ме направи окаяна нещастница. Заради един каприз загубих любовта на Вангел, направих за посмешище един мъж, който ме обичаше и когото аз… обичам! Все още! Трябва да призная обаче, че на мен Йоан не е обещавал нищо, а на теб предлага да властваш в Яш в качеството си на негова съпруга… Не ме прекъсвай. Елена! Аз платих всичките си дългове. Да бъдеш съпруга на жиголо като Мико Сергиу е проклятие, божие наказание…
— Защо ми казваш всичко това, Аурела? Какво мога да направя за теб?
— Достатъчно е да не се домогваш до Вангел! — кресна Аурела и веднага побърза да овладее гласа си. — Омъжи се за Йоан. Така брат ни ще миряса, титлата му се привижда насън, а и ти ще имаш всичко, за което жените на Яш мечтаят.
— Няма да се омъжа за Йоан Лупус. Никога! Гнус ме е от него. До края на живота си няма да забравя ризницата под фланелата му. Не мога да бъда съпруга на плъх, Аурела! Аз не!
— Знаех си, че Вангел е на дъното на чашата — извън себе си от нерви отново кресна графиня Сергиу. — Отговори ми честно. Поддържаш ли някакви връзки с него?
— Успокой се, Аурела, от дуела не съм го виждала. Никакви връзки не поддържам. Той едва ли си спомня малкото момиче, което му гостуваше в Скендера…
— Но никога няма да забрави кой издра очите на брат си, обявявайки го публично за подлец!
— Съмнявам се — Елена наведе очи, забравяйки пред кого се намира. — Той е толкова далече и толкова сам…
— Круцификс, Елена, ти си влюбена в него?
— Дори така да е, какво значение има? Той няма представа за чувствата ми, нито иска да има.
Аурела мълча дълго, лицето й беше посърнало, около очите й бяха започнали да се появяват първите бръчки, някога тънкият й чувствен нос, сега се беше изострил още повече и издаваше стаена злоба и вроден талант за омраза.