Вангел отиде в къщата си на Кертнер плац и за своя изненада завари Иван Влаха.
— Какво правиш във Виена, Влах?
— Чакам те по заповед на баща ти.
— Как са вкъщи? — Вангел хвърли вмирисаните си на кон и пот дрехи и тръгна към банята. — После ще ми отговориш. Сега искам да се напаря и да спя.
Но младият Влах тръгна след него.
— Изкъпи се, княз, хапни, изчакай Юрикан да си вземе солука, но после тръгвай за Скендера, че княгиня Елена ще стане майка в твое отсъствие.
— Не мога. Иване. Трябва да настигна императора в Моравия. Утре сутрин Бесния ще дойде да ме вземе. Тръгваме на север.
Де да беше послушал Влаха. Щеше да си спести десетте дни страшни мъки, а и унижения. Иглау беше разположен в местността Височина, древен град, ограден от двойна защитна стена. На огромния площад с каменна настилка беше построена и катедралата, и дворецът на бургмайстера и замъците на моравските първенци. Край града, до левия бряг на река Ихлавка, имаше дълбоки сребърни рудници, които бяха направили града един от най-богатите и процъфтяващите в Европа. Застроен в 1021 година, преживял близо шестстотингодишен възход, укрепен по-солидно от Виена, от Пеща, та и от древната Троя дори, Иглау беше образец на богато и високомерно могъщество. Колко жалък беше Яш, сравнен с тази готическа крепост, и не само Яш. Свещената източна империя беше велика не защото Виена беше велик град или не само заради това. Богатството и величието на една империя се измерваше с богатството и величието на градовете й и Иглау беше абсолютно доказателство на тази теория. Император Леополд беше отседнал в замъка Телч, крепост на два часа конски пробег от града, но масоните трябваше да се явят не при него, а при канцлера му принц Леополд фон Грас, Вълкът на луната, Великия маг на ложата на целомъдрената вълчица. Принцът беше разположил държавната канцелария в двореца на бургмайстера. Вангел и Бесния казаха имената си и зачакаха да бъдат приети. Вместо Вълкът на луната обаче се появиха преторианците, оковаха ги във вериги, разделиха ги и ги откараха в каменната иглауска тъмница. Вангел се озова в дупка, подобна на кладенец, над главата му имаше масивна желязна скара, през която проникваше мъждукаща светлина с оскъден, миришещ на мухъл въздух. „Адриан?“ — беше първата му мисъл. „Дворецът няма да ни прости смъртта на херцога на Залцбург. Иване, Иване, защо не те послушах, приятелю? Оттук ще изляза единствено, за да увисна на бесилката!“
Разпитът започна през нощта. Заведоха го в просторна, каменна зала, съоръжена с всички дяволски уреди, изобретени от Светата инквизиция. Когато запалиха факлите, Вангел видя, че на дървения стол, пред който го заставиха да падне на колене, седна самият канцлер на Свещената империя.
— Княз Авалов — започна Вълкът на луната. — Разкажете с подробности как загина херцог Адриан Орлаински фон Залцбург. Искам пълни подробности. И най-маловажните детайли, които си спомняте. Помнете, най-малката лъжа, полуистина, разкрасяване на истината могат да бъдат фатални за вас.
Вангел си пое въздух и започна да говори. Познавайки нравите на Виена и на инквизицията й, Бесния Лео беше съчинил на пръв поглед правдоподобна легенда за смъртта на Адриан и толкова пъти му я беше преповтарял от пристанището на Пиран до входа на двореца на бургмайстерите в Иглау, че за него не беше никакъв проблем да я изпее на един дъх. Въпреки това нещо му подсказваше, че не бива да гледа Великия маг в очите.
— Това ли е всичко, княз? Нямате ли какво да добавите?
— Това е всичко, ваше височество. Нямам какво да добавя.
Канцлерът се вдигна тежко и излезе от тъмницата, но на негово място застана един от най-младите братя, но вече носител на титлата „вълк от горящия кръст“, най-висшата степен в ложата.
— Княз Авалов, вие отвратихте негово височество с лъжите си. Ако веднага не кажете кой уби херцога на Залцбург, ще заповядам да ви поставят испанските скоби.
— Чухте всичко, което исках да кажа — глухо отговори Вангел.