Свести се в своя кладенец. Главата му се пръскаше от болка, там, където се бяха забивали скобите, над слепоочията се бяха отворили пулсиращи, кървави рани, устата му беше засъхнала в кървава пяна. Вангел скочи на крака и отново загуби съзнание. Дойде на себе си много часове по-късно. В килията като че ли беше станало по-светло или навън беше ясен ноемврийски ден. В единия ъгъл имаше кофа за изпражнения, в другия ведро със застояла, жабунясала вода. Вангел облекчи вътрешностите си, накваси мъртвите си устни и седна да чака съдбата си. От Олтара на целомъдрената вълчица не можеше да го спаси и Господ Бог, ако присъдата му е прочетена. Освен ако не стане чудо…
Чудото стана на десетия ден, но дотогава Вангел мина през колелото за разпъване, през савойската стълба, през огнените пинсети. Запозна се с „подробностите на истината“, както цинично се изразяваше неговият мъчител барон Хайнрих Шлехта, вълк на горящия кръст, бъдещият Вълк на луната, рицарят, който отрови с рицин принц фон Грас и завзе Ложата на целомъдрената вълчица и канцлерското му кресло.
На десетия ден принц Леополд Турн фон Курцланд проговори. Избрал смъртта пред нечовешките мъчения, Бесния беше казал пълната истина, с пълните й подробности и истинската роля на всеки от тях в смъртта на Адриан. Когато изведоха Вангел на разпит, Бесния стоеше на колене пред дървения стол на принц фон Грас. Виждаха се за пръв път от ареста. Лео беше изгубил половината от теглото си, лицето му приличаше на една от ония маски, с които селяните от южните части на Буджак ходеха боси по огнена жарава.
— Вангел — изстена Бесния. — Признах истината. Пълната. Говори смело, вече нищо не може да ми навреди. Аз съм мъртъв, княз!
Канцлерът даде знак и преторианците вдигнаха принца. Преди да го изведат от залата, Леополд извика:
— Пий едно вино за бог да прости Бесния, Вангел! И бог да те пази!
После стъпките утихнаха. В залата за мъчения се чуваше единствено пращенето на насмолените факли. — Ще говорите ли, княз? — попита сухо канцлерът.
— Безсмислено е да мълча, ваше височество. Вече не съм в състояние да спася принца на Курцланд!
— Той е мъртъв.
— Без съд, ваше височество?
— Свободните зидари не се явяват пред светски съд, княз. Имайте го предвид. А сега, ако обичате, кой, кога и как уби херцога на Залцбург?
Вангел пое дъх и най-накрая каза истината. Мъчеше се да си припомни всичко, жест, реплика, всичко, което би се сторило важно на канцлера. Когато свърши, Вълкът на луната стана, наля чаша прясна вода и му я поднесе лично.
— Изкъпете се и спете, княз Авалов — каза Великият маг. — Ще се срещнем отново, когато раните ви заздравеят.
Барон Шлехта нареди да го изкъпят. Ноктите му бяха изтръгнати и не можеше да си служи с ръцете. Настаниха го в бенедиктинската болница. Изпи алчно бульон от пиле, хапна малко унгарски гулаш, стомахът му беше свит от дългото гладуване и се задоволяваше с малко, легна в чисто легло и потъна в безпаметен сън. Спа цяло денонощие, но се събуди възкръснал и гладен. Раните все още го боляха, пръстите му все още бяха безчувствени, но тялото му се възраждаше за живот и скоро само белезите щяха да му напомнят ужасите на иглауския градски затвор и спомена за Леополд Турн фон Курцланд, наречен Бесния Лео.
— Заповядайте, княз — покани го Вълкът на луната. — Седнете. — И когато Вангел се отпусна в стола, попита. — Как се чувствате?
— По-добре, ваше височество. Когато заздравеят ръцете ми, ще мога да кажа, че започвам да се оправям.
Вангел беше поканен не в двореца на бургмайстера, а в една масивна готическа къща, построена под градския часовник, срещу северната врата на Иглау. Достатъчно беше да хвърли един поглед на присъствуващите, за да му стане ясно, че е призован на съвет на ложата и че тук са се събрали всички видни масони от „Олтарът на целомъдрената вълчица“.
— Не бива да пълните сърцето си с гняв към братството на свободните зидари, княз — продължи Вълкът на луната. — Ако утре се случи нещо с вас, не дай боже, ние ще обърнем земята, но ще разберем истината за участта ви и ще накажем виновниците. Сами разбирате, че нямахме право да подминем смъртта на херцог Адриан Орлиански.
— Разбирам, ваше височество, и не трупам гняв към братството, но моля, разберете ме и вие. Принц фон Курцланд и аз бяхме заедно в лицея, той ме препоръча на братството, той пресрещаше и ликвидираше наемните убийци, които князът на Молдова изпращаше за главата ми. Когато попаднахме в тъмницата, аз знаех, че рано или късно истината ще излезе наяве, но не исках да бъда аз този, който ще надене примката на врата му!
— Понесохте ужасни мъки, княз!