— Той е неприкосновен, Йоане — обади се „развратният ангел“ — Познаваш император Леополд и знаеш колко е тщеславен. Два пъти по-чувствителен е към личните обиди.
— Нямам интерес да обиждам негово величество, Хайнц. Не е негова вината, че не знае какви са отношенията ми с Вангел Авалов.
— Грешиш, княз, знае ги! — Намеси се и „Зеления ферди“. — От моята уста ги чу. Казах му дословно: „Ваше величество, някога князете Лупус и Авалов бяха по-близки от братя, но после Йоан отне годеницата му, извика го на дуел, насъска срещу него най-кървавия дуелист на княжеството си.“ Императорът ми отговори: „Толкова по-добре, бароне. Моето послание е идеален повод да изглади отношенията между двамата благородници.“
— Говориш глупости, Ферди! — провикна се Дан Трифон. — Виждал ли си лепен кристал? Пукнатините винаги личат!
— Но чашата задържа виното и не поврежда букета му. — Хайнц стана и нервно тръгна из съвещателната зала. — Стига, моля ви се. Тук сме шест души съкурсисти от лицея. Шест години преследвахме жени, напивахме се като казашки конници, ядяхме от една чиния, събуждахме се в едно легло. Бесния Лео и Адриан са мъртви, Йоане! Оредяхме, преди да сме стигнали зрелостта, камо ли дълбоката старост. От юг се задават ятаганите на исляма. Ако не се държим един за друг, ще ни секат като зелки. Императорът е прав — или нов кръстоносен поход срещу Отомания, или смирено да си прочетем заупокойните молитви!
— Хайнц — глухо, все по-глухо звучеше гласът на Йоан. — Щастлив съм, че си в моя дом!
— Това не е достатъчно, Йоане. Искам да си щастлив, че ни виждаш тримата. Забравихме откога сме на седлата, вониме на мърша, гладни сме, пие ни се, имаме нужда от жени… По възможност циганки, най-красивите, които се въртят из княжеството ти. Развратът е единствената смислена игра за възрастни. Вместо истински княжески прием ти си седнал да разчистваш сметките си с Вангел, без за миг да се замислиш кой изкопа пропастта между двама ви! — Хайнц застана зад Мико Сергиу, сложи дланите си на раменете му и продължи. — Сега, моля те, подай ръка на Вангел, и да забравим старите дрязги. Току-що неговата сестра и твоя съпруга му каза, че се е сдобил с наследник. Това трябва да се полее с изстрели, по хусарски!
Хайнц свърши и се върна на мястото си. Настана мълчание, единствено пурата на Мико препукваше в тишината. Йоан гледаше втренчено пред себе си, после рязко скочи на крака, грабна посланието на императора, прошепна:
— Хайнц, последвай ме, моля те! — и с твърди крачки излезе от залата. Принц Хайнц фон Линц цу Баумщад огледа разстроено приятелите си и тихо последва властвуващия княз.
— Заминавам за Буджак, Ферди — каза Вангел. — Веднага! Баща ми е на смъртно легло, не съм видял сина си още. Трябва да вървя. На площад „Галан“ ще намерите гореща баня и всичко необходимо за отмора. Ще изпратя човек да ви доведе в Скендера, веднага щом получите писмения отговор на негово височество!
Вангел кимна на бившите си „побратими“ Дан и Мико и напусна двореца на Лупусите. Върна се на площад „Галан“, напари се в руската баня на дядо си, хапна на крак, яхна Юрикан и препусна на изток, към Скендера, където вече дишаше божия въздух наследникът на рода му княз Марс Авалов Втори.
Глава десета
И вторият атентат срещу Мехмед Османоглу завърши с провал. Аллах пазеше наместника си на окаяната, окървавена земя. Вместо падишаха загинаха барон Фердинанд-Ото фон Грюненберг и Лазар, първородният син на Иван Влаха. Княз Вангел Авалов и този път отърва кожата, въпреки че Бог му беше свидетел, оцеляването му, и неговото, и на Иван Влаха, беше чиста случайност. Имаха дни за живот, живееха ги. Развратният ангел, принц Хайнц фон Линц, дезертира. Когато Иван се върна в Скендера, с него беше само Зеления ферди.
— Нямам желание да умирам заради безумието на Вълка на луната — беше казал той, когато беше дошъл на площад „Галан“ да прибере багажа си. — Ще гостувам на Йоан, докато фамилната банка не преведе златото ми в Париж. Кралят Слънце няма да ми откаже убежище.
И Йоан, и Мико, и Дан Трифон бяха убеждавали Ферди да не се впуска в такава авантюра, а това значеше, че и тримата знаеха каква е мисията на юг. Вангел изтръпна. Ануар Алан бег беше предупреден за посещението в Измир, гаранция, че от Виена или от Яш изтича информация към Високата порта.
— Какво ще правим, Ферди? — попита Вангел. — Развратният ангел ще се окаже прав. Ложата май наистина ни осъди на смърт.
— Християнският свят е застрашен от изтребление — каза Зеления с апломба на човек, открил нов материк в океана. — Трябва да убием султан Мехмед!