— Не за смъртта те викнах да говорим. Тя е част от живота, човек трябва да свикне с нея. Чувам, че се готвиш да пътуваш из Отомания. — Вангел кимна. — Мога ли да знам какво те води в Империята? Едва се изтръгнахме от лапите й. Да бъде свята паметта на Марс и благодарение на конете, които наследихме от дядо ти!
Вангел разбра с кожата си, че трябва да отговори. Ако беше права Зуи и ако наистина баща му си отиваше, щеше да бъде и подло, и нехристиянско да лъже един пътник за небитието, който на всичко отгоре беше и родният му баща.
— Заминавам, княз. С опасна мисия, но свещена. Навремето султанът принудително ме запря в еничарска джамаат. Две години по негова заповед ме учеха да бъда убиец. Отивам да приложа всичко, усвоено в Одринското кале, за да взема главата на сина му Мехмед Султан.
Баща му наведе глава и мълча дълго.
— Кръстоносен поход за обезглавяване на Империята? — тихо, като на себе си промълви той. — Кой те праща на него, сине, император Леополд или виенските масони?
Вангел не скри изненадата си:
— Откъде знаеш за съществуването на тайното братство, татко?
Князът се усмихна.
— Някога заедно с ордена „Сент Джеймс“ дядо ти е получил от лондонските найти златна мистрия и престилка. Държа ги при семейните съкровища… Няма доказателства, че Белия дявол е бил масон, но ако на мен някой някога ми беше предложил да постъпя в братството, щях да откажа.
— Защо? Имаш ли отговор?
— По няколко причини. Всеки сам гради финансовата си мощ. Общото имане носи или кръв, или разхайтване. Евреите не оставят евреин в беда, но не му дават ключа от касата си. В тайна, на тъмно действат крадци, разбойници, морски пирати, но не и християнски рицари, тръгнали да бранят кръста от ислямските пълчища. И най-накрая, сине, пролятата кръв поражда низ от убийства, омразата ражда омраза, отмъщението — отмъщение.
— Високата порта се готви за решителна битка, татко. Видях го с очите си. От цяла Анадола се стичат конни спахии, мобилизирани са санджаците от Кайро до Персия, от Средиземно до Червено море. Войната ще бъде по-жестока от предходните, а падналите ще изчезнат завинаги от лицето на земята. Ако Султан Мехмед оживее до пролетта, виенската катедрала „Свети Стефан“ ще бъде превърната в джамия, като византийския храм „Света София“ в Константинопол.
— Инстанбул, сине. Константинопол не съществува и никога няма да възкръсне. Виена трябва да се научи да живее редом с Отомания, а не да изпраща ловци на султански глави.
— Грешиш, княз. Изхождаш от собствения си морал, от морала на десетте божи заповеди, но срещу тях е изправен друг морал, този на дивите зверове в гората. Мохамеданите крещяха „джихат“ и „морабе“ — срещу такива призиви не можеш да противопоставиш християнското смирение и прословутото човеколюбив, защото всички говорим, без да схващаме точното съдържание на това понятие.
Княз Константин изглеждаше все по-стар и все по-уморен.
— Ти имаш син, Вангели. Малкият има нужда от жив баща.
— Аз — от жив син, татко. От живата и щастлива Елена, от теб, от Зуи. Именно защото мисля за вас, отивам за главата на падишаха!
Първородният син на Белия дявол отново наведе глава и потъна в себе си. Вангел остана с впечатление, че търси най-убедителния отговор, всъщност старият княз събираше сили.
— Бог да те пази — тихо промълви той. — Да осветлява пътя ти на юг, да не ти реже пътищата обратно. — Константин прекръсти сина си и се изправи. — Предавам ти търговските тефтери и ключовете от сейфовете. Ако нещо не е ясно, Зоя ще ти е неоценим съветник. Всъщност отдавна тя върти фамилните дела, дори собствена войска поддържа. Константин се усмихна тъжно. — Но крие от мен, за да не ме тревожи.
Петстотинхилядната войска на султан Мехмед беше зазимила в Одрин, на брега на река Иструм. Градът беше на три дни конски пробег и от Понт, и от Маршара, климатът на Леванта го правеше горещ и прашен летем, но с мека, влажна зима. Дори и някога, много рядко, да завалеше сняг, слънцето веднага го превръщаше в мръсна, лепкава киша. И най-старите жители на Едрине, или Одрин, както го наричаха българите — християни, които бяха четири пети от коренното население (останалите бяха черкези, кърджалии, цигани и турци селджуци, настанили се по бреговете на Леванта много преди нашествието на Мехмед II Завоевателя), не помнеха някога Иструм да е замръзвал или полетата да са задържали снежните си килими повече от едно денонощие.
Според агентите на император Леополд падишахът щеше да прехвърли Балкана в първите дни на май, когато проходите през планината подсъхнат от пролетното топене, но дотогава обозът трябваше да бъде предвижен нагоре по течението на Иструм през Ески Зара до Казанлък, града, от който щеше да започне прехвърлянето на планината, предвождано от самия Мехмед IV.