На седми януари, на връх Васильовден, веднага след вечерната молитва султанът напусна Долма Бахче. Беше избрал североизточната врата, но това стана известно по-късно. Към обяд еничарите започнаха да се стичат на площада пред двореца. Бяха обути в ботуши, вместо в островърхите обувки от телешки бокс, гаранция, че тръгват на поход. Лазар дойде в „Зарарър — Кярдър“, когато Вангел и Зеления дояждаха лютия си пилаф с пушени агнешки ребра и се готвеха да започнат плуващия в захарен сироп кадаиф. По очите на Ферди разбра, че нещо се е случило — зениците му се разшириха като на котките, брадата му потрепери нервно, ръката му изпусна вилицата. Когато Вангел се обърна, Лазар Влаха вече крачеше към масата им.
— Започна се, княз! Елитните части се стичат на Долма Бахче мегдан. Засега само ичоглани пешаци, но Иван обиколи всички джамаати. Спахиите тимарят конете, лъскат сбруята и скоро ще излязат от казармите. Тази вечер, най-късно през нощта, Падишаха ще напусне двореца, но едва ли преди пет часа по турско време.
— Какво ще стане в пет часа? — с разтреперан глас попита Ферди.
Лазар го погледна с ъгъла на очите си и продължи да говори на Вангел.
— Главният мюезин е пристигнал от Бурса. Площадът е пълен със софти-войни от „мюсюлманските братя“. Свитата няма да тръгне преди вечерната молитва.
Вангел остави храната, стомахът му се сви нервно, не само че не можеше да хапне нищо повече, но дай боже, да минеше без повръщане.
— Къде е Иван? — попита той, колкото да чуе гласа си.
— Препусна за Румели Хисар — беше отговорът.
В Румели Хисар чакаха братята Христос и Ставрос Курос. Иван беше тръгнал да предупреди Одисей от Хиос, че е време да акостира скифа си на стапела на Пера.
— Добре, Лазаре. Връщай се на Долма бахча мегдан. Ние с барона ще платим хана, ще оседлаем и ще се спуснем към пристанището. Когато свитата тръгне, прати Иван да каже кой път да хванем, а ти бягай на пусията. Ще се срещнем там.
Лазар кимна и излезе. Останаха сами, мълчаха. Зеления дояде пилафа, кадаифа, погледна въпросително:
— Няма ли да ядеш пудинга?
— Не.
— Тогава аз ще го изям.
Устата му беше пълна, по брадата му течеше сироп, но не от лакомия се тъпчеше Зеления, от какво — Вангел беше започнал да се досеща. Ферди хвърли лъжицата и с мазните си ръце го грабна за сюртука.
— Не мога, княз. Страх ме е! Хайнц е прав. Ние не изпълняваме смъртна присъда, а подлагаме глави на дръвника. Защо ме осъжда Вълкът на луната? За какво престъпление трябва да загина на тридесет и една години?
— Овладей се, Ферди — започна Вангел, но барон фон Грюненберг го прекъсна грубо.
— Ти се овладей, глупак с глупак. Знаеш ли какво те чака? Първо ще ти одерат кожата, после ще те наложат с морска сол, а едва след това, ако си жив, ще те положат на дръвника. Ако пукнеш предварително, от сърце ти го желая, ще те обесят мъртъв на Таксим мегдан като нагледно доказателство, че мощта на Отомания превъзхожда нашата.
Ферди блъсна стола, скочи, хвърли златна лира на масата и едва сега посмя да погледне Вангел. По лицето му шуртяха сълзи, раменете му се тресяха от вътрешни спазми, посърналите му очи бяха виновни и нещастни.
— Сбогом, Вангел. Не знам къде отивам. Ще бягам далече от Отомания. Ако оцелееш в този безсмислен ад, ще благодаря на бога за избавлението на моя брат, княз Вангел Авалов!
Обърна се и с тежка, тромава крачка излезе от хана. Вангел застана на чардака на „Зарарър — Кярдър“ и изчака заминаването му. Баронът изведе коня си от обора и, водейки го за поводите, тръгна надолу по Бешикташ към лозята.
Княз Авалов оцеля и във втория атентат срещу Султан Мехмед, но барон Фердинад-Ото фон Грюненберг беше посечен пред синагогата на истанбулския еврейски квартал. Когато удари пет часа по турско време. Вангел оседла Юрикан, върза го пред хана, седна на дървените стълби и закача известие от Власите. Падишахът не му позволи нито да скучае, нито да къса нервите си в догадки. Богомолците все още се връщаха от бешикташката джамия, когато Иван се появи, яхнал персиана си. Свитата беше тръгнала към Пера на път за североизточната врата. Завариха Лазар на засадата. Долу, откъм богатите махали, ехтяха тупани, провлачено виеха зурли, но тук, в квартала на потомците на Давид, цареше пустош и мъртва тишина. Преживели десетки погроми в кървавата империя на Османовци, евреите бяха напуснали къщите си, докато Падишахът и войските му отминат, а това означаваше, че единствено те са се добрали до достоверна информация за пътя на Мехмед султан. Прав беше Вълкът на луната. Това дяволско семе проникваше навсякъде, владееше господарите си, златото им, живота им и ако овреме не бъде изтръгнато от корен един ден и християни, и ислями ще положат кръгли бонета, ще пуснат проскубани бради до кръста и ще започнат да се кланят на Йехова.