Децата им израснаха заедно. Иван и Лазар, десетина години по-възрастни от Вангел, му служеха като телохранители в най-ранното им детство, но когато князът постъпи в лицея за дълги години, се отчуждиха. Братята Власи укриха труповете на циганите, когато обезумели от вино, влудени от адреналин и убедени в безнаказаността си, Йоан Лупус, Мико Сергиу, Дан Трифон и Вангел изклаха цял катун в тресавищата на Татарбунари, пак те години по-късно убиваха наемните убийци, които Йоан изпращаше във Виена за главата на Вангел, те въртяха контрабандната търговия със зърно, както някога баща им при Белия дявол, те поддържаха ред в имението, командваха калето в Биказ, капитаните на речните и морски кораби. Те бяха дясната и лявата ръка на хърватката след заболяването на княз Константин и дезинтересирането му от фамилните дела, те пазеха Вангел със стотината си въоръжени наемници в Яш и пак те яздеха от двете му страни, когато тръгна на юг, за главата на Мехмед султан. Зоя обичаше искрено тези мълчаливи и верни момчета, а с времето чувствата й се прехвърлиха и върху семействата им. Лазар се ожени за бесарабска българка, добро и кротко момиче, което за четвърти път беше бременно, родените й деца се наричаха Константин, Вангел и Зоя, а княз Константин и хърватката бяха кръстници и на трите. Кръстиха и Ивановите синове Филип и Иван, а жена му Анастасия, бежанка от никополските села, и Наум Белиот въртяха имотите на Авалови и в Буджак, и в столицата. Наум беше в Яш. Не беше го виждала повече от година, Константин настояваше да го приберат в Скендера, но Зоя знаеше, че никой по-добре от Белиот не можеше да опази двореца „Галан“ и го държеше в столицата. Щяха да се срещнат на панихидата на княза… „По дяволите! Колко превратен е светът и какви играчки сме в ръцете на съдбата. А някои наивни души си въобразяват, че владеят живота, като моята самозабравила се дъщеря София и глупавата й приятелка Алика. Глупаво момиче за жалост! И зло! Какъв ангел беше като малка!“
Алика беше три години по-голяма от София. Когато Зоя роди, а след смъртта на Марс стана съпруга на брат му Константин, дъщерята на Влаха беше в най-сладките детски години. Чуруликаше по цял ден, тичаше из Скендера, развяла коса на вятъра, и беше любимка на всички, включително и на старата княгиня София албанката, която не я забрави дори в завещанието си. Алика й помагаше в отглеждането на бебето. Беше готова цял ден да прекара с нея, стига да пеят, да се разказват приказки или да къпят и преповиват малката София.
Припомняйки си онези години, Зоя с нарастващ гняв наблюдаваше замомялата се, кокетна Алика. Разбира се, дъщерята на Раиса и Влаха не си позволяваше нито грубости, нито волности към нея, но беше я чувала да се изказва непочтително за Елена и макар да знаеше, че го прави, за да се хареса на княгиня Лупус, тя нямаше да й го прости, не защото не можеше да го отмине, а защото беше длъжна да поддържа ред в дома си и да припомня субординацията на всички, които зависеха от нея и бяха склонни към самозабравяне.
София второ денонощие не излизаше от стаята си. По няколко пъти на ден между Кобадин и Скендера препускаха куриери, разнасяха писма, спяха в къщата, ползваха конюшнята като своя, превърнаха слугите в свои слуги. Зоя набираше гняв и търпеше. Все още. В къщата на Влаха бяха отседнали Йоан Лупус, Дан Трифон и свитата им, но хърватката беше получила известие от Раиса, че всеки момент ще пристигнат Мико Сергиу и жена му Аурела, а това беше прекалено своеволие на дъщеря й и май беше крайно време да я постави на мястото й.