— Бог да го прости — задъхан, луд от напрежение, каза Вангел. — Не е време за сълзи, Иване. Доведи конете, Лазаровия заколи, инак потерята ще разполага с персиан. Аз ще впрегна две оръдия. Ще изстреляме две гюлета по падишаха, после ще се върнем да погребем брат ти!
Иван Влаха го изгледа с открита омраза, избърса сълзите си с ръкав и тръгна да изпълни заповедта. Княз Вангел Авалов впрегна два чифта тежковози в мортирите и ги поведе за дизгините. Животните се подчиняваха безропотно и ако не се случеше нещо непредвидено, след около два часа щяха да са се изкачили на позицията. Иван го настигна. Не беше изпълнил заповедта му, водеше и трите персиана.
— Луд ли си? — извика Вангел. — Веднага заколи коня на брат си! Падне ли в турски ръце, нашето предимство ще се стопи мигновено!
— Дяволите да те вземат, княз Авалов — глухо, през слъзни спазми каза младият Влах. — И теб, и цялото ти семейство. Няма да ти слугувам повече! Взимай Юрикан и отивай да стреляш по Господа Бог, по Аллах, ако искаш! Върви на майната си! Отивам да погреба бате. Ще заколя жребеца, но на гроба му. Заради вас Авалови, проклети да сте, нито баща ми, нито брат ми ще легнат в земята причестени и опети като християни!
Иван изви персиана, заби петите си в корема му и водейки Лазаровия за тяга, препусна обратно към леярната. Вангел гледа след него, докато го загуби от поглед, яхна Юрикан и поведе двата впряга към резиденцията на султан Мехмед IV Османоглу.
Когато изкара оръдията на пусията, беше пет часът и мюезинът провлече глас от минарето на джамаатската джамия. Вангел видя султана да излиза от резиденцията си и да влиза в храма, брои до сто, изчака и останалите велможи да се явят на молитвата и откри артилерийската стрелба. Изстреля цял сандък гюллета, унищожи джамията до основи, разкъса на парчета мюезина Сабахатин Дервиш, видя и някои от османските първенци да бягат от руините. От казармата на спахиите излезе потеря, но княз Авалов продължи да стреля. Поддържаше огъня, докато спахиите не стигнаха на един пушечен изстрел от него, тогава скочи на Юрикан и в пълен кариер се понесе на север. Подмина Харманли и продължи по поречието на Марица, потерята беше изостанала, но беше по петите му. Нямаше съмнение, че ще го преследват до пълно издихание, до смъртна умора. Вангел беше преживял една потеря из българските планини и знаеше на какво фанатично, нечовешко упорство са годни разярените джагали. Тогава те преследваха нищо и никакъв беглец от еничарските табии, а днес — убиеца на своя падишах, утвърден от самия Аллах за владетел на всички простосмъртни, и правоверни и гяури, и господари и роби.
Пред него на север и изток до Понт се ширеше равнинна Тракия, на юг и на запад се издигаха снежните, обли била на Родопа. Вангел се колеба няколко минути, после смушка Юрикан, прегази ледената Марица, за кой ли път, по дяволите, и навлезе в планината. Кри се няколко дни в зазимена овчарска колиба, до пролетта каракачаните пасяха стадата си по Беломорието, после слезе в равнината и по десния бряг на Марица се върна в Харманли. Целият хан коментираше новия неуспешен атентат срещу падишаха. Макар ранен в главата и в дясната ръка, султан Мехмед беше успял да се измъкне от руините на джамията, под отломките й бяха намерили смъртта си брат му принц Абдулла, братът на Валиде ханъм принц Исмет Орханзаде паша, главнокомандуващият Ануар-Алан бег, имамът Сабахатин Дервиш, на когото посвети лично гюле и още няколко от потомците на свещените фамилии, придружили Осман Султан във великия му поход от Аман в Арабия до първата му столица Бурса в североизточна Малазия, град-светиня за всеки правоверен мюсюлманин. Мехмед беше останал при войската си, нещо повече, беше назначил великия везир Ахмед Кюпрюлю паша за главнокомандуващ, беше пратил да го извикат от Истанбул и вбесен от третия опит на Виена да отнеме живота му, беше скъсил срока за подготовка на войската. Вместо в началото на май походът на север щеше да започне в края на март, тридесет дни по-рано.
Вангел хапна фасул, спа нервно, на тръни, преди разсъмване яхна Юрикан и потегли на югозапад, към Галиполи, където все още го чакаше Одисей от Хиос.
Връщаше се във Виена за подкрепления. Не беше по силите на сам човек, пък бил той внук на Белия дявол, да се справи с нов атентат срещу султана, но че такъв трябва да се подготви и този път с фатален изход за Отомания, Вангел знаеше със същата увереност, с която би могъл да предскаже падането на Виена при нов провал. Походът на Османовци на север щеше да има две критични точки — превалянето на трудно проходимите балкански проходи и прехвърлянето със салове през Дунава. На една от тези кодови карти трябваше да бъде заложена следващата пусия.