— Високата порта е стигнала до заключението, че Свещената империя е извършила трите покушения срещу султана!
Вангел изтръпна.
— В предателство ли ме подозирате, господин главен майстор Вълк на луната!
— Пази боже не, княз. За везира и помощниците му не е трудно да отгатнат коя велика сила има най-голяма изгода от обезглавяването на Отомания. Дума не става за предателство, брате вълк на малтийски кръст, както не може и да се мисли за отказ. Колкото по-дълго се пресягаме към гърлото на султан Мехмед IV, толкова по-належащо е да впием пръсти в гръкляна му. Надявам се, разбирате фаталната необходимост от тази смърт!
— Опитах три атентата, Ваше Величество. Нима това не е доказателство, че разбирам историческата принуда?
— Разбира се, че е, княз — Шлехта положи лакти на креслото и се надвеси над него. — Къде и как ще проведете четвъртия атентат? Ако се наложи пети, шести… Падишахът трябва да загине, брате вълк на малтийския кръст!
— Как? — неволно произнесе Вангел, но това го принуждаваше да продължи. — Питате как, Ваше Височество? На първо време трябва да предадете на мое разположение всички агенти при армията на султана.
— Очаквах това, княз. Обсъждахме го с братята и решихме да удовлетворим такова желание, ако то се породи. Друго?
— Най-важното е да изберем подходяща засада. Дълго мислих и стигнах до заключението, че султанът ще превали Балканите в прохода между градовете Казанлък и Габрово. Първият капан трябва да се постави там. Ако той се провали, следващият критичен пункт ще бъде преплуването на Дунава. След Габрово Мехмед ще тръгне на североизток, ще прехвърли реката при Галац…
— Извинете, княз — прекъсна го барон Шлехта. — Султанът е тръгнал срещу Виена и е по-разумно да го чакаме при Белград.
Вангел поклати глава. Несъгласието му беше толкова категорично, че Вълкът на луната млъкна, готов да изчака аргументите му.
— Срещу Белград Свещената империя може да разположи войските си и да издави аскера като слепи котета. Не, Ваше Височество, Мехмед ще излезе на суша във васална Молдова, ще попълни в трите дунавски княжества артелната си, ще позволи на коне и хора да починат в Яш, ще свика под знамето с полумесеца кримските татари и всички васални воеводи от Влашко, Трансилвания и Молдова и тогава ще залее Империята. Ако и на Дунава оцелее, шестият атентат трябва да се извърши в двореца на княз Йоан Лупус от хора, овреме внедрени там. Провали ли се и тази пусия, султан Мехмед безпрепятствено ще влезе във Виена.
Настъпи дълго мълчание, отново нарушено от канцлера:
— Ще обмислим подробно доклада ви, брате вълк на малтийския кръст, но сега се налага да мислим за настоящето. Как ще организираме четвъртия атентат и най-важното — кога?
— Падишахът съкрати сроковете. В края на март ще тръгне от Одрин за Казанлък, а това значи, че в средата на април ще щурмува прохода. Атентаторите трябва да бъдат на предела, когато свитата се зададе от Тракия.
Самият Сатана беше слязъл в Скендера с цялото си рогато войнство. Когато Зуи му каза, че е останал сам на този мръсен свят, кръвта се изтече от главата му и Вангел рухна в безсъзнание. Хърватката го съживи с амоняк и го върна към целия ужас на действителността. Бог го беше проклел да не познае любовта. Първата жена, която обичаше, му изневери с един от най-близките му приятели, после стана съпруга и отново на приятел, на сълицеист, на човек, с когото взаимно бяха пили от кръвта си за побратимяване, втората жена, майката на сина му, падна от ръката на собствената му сестра. Що за проклятие висеше над мъжете от неговия род? Дядо му, Вангел Аваля пиратът, цял живот беше живял със София албанката, умирайки от любов към Бриджит, гувернантката на синовете му, бъдещата госпожа Вода Мехия. Криеха този факт от него, но Вангел го беше научил още в най-ранното си детство, макар че никога не даде да се разбере, че знаеше една от най-ревностно пазените семейни тайни. Баща му Константин беше обичал нежно и всеотдайно майка му Алика Бердяно, но в замяна беше получил само мъка и унижения. Майка му беше избягала с чичо му Филип, беше родила някакъв урод в далечна Венеция, който Филип беше убил, хвърляйки го в един от каналите. И това беше тайна, но не и за него. Вангел знаеше всичко за рода си, абсолютно всичко, включително и това, че не от сърце беше починала Алика, а от отровеното вино на баба му София. Филип беше обичал Зоя и беше загинал, спасявайки я от преследвачите на първия й съпруг Хасан-Али паша, моаджира от Босна. Зоя беше обичала Марс, Марс нея, но и тук съдбата се беше намесила, и тук проклятието над Авалови действуваше. Наум Белиот беше донесъл незаконородения син на Белия дявол мъртъв, преметнат като денк през хълбоците на коня. И не само Авалови, всички свързани с тях бяха прокълнати да не познаят любовта или отпият от тази омайна чаша, да падат мъртви от отровата й. Сокон беше обичал жена си Бриджит цял живот, а тя го бе превърнала в окаян рогоносец. С кого ли не беше спала разпасаната французойка, с чичо му Марс, със слугите, със скфащерите от татарбунарския гарнизон. Лазар Шкодер едноръкият беше поискал да свърже живота си със слугинята на сестра си София, но Мана беше родила Марс от Белия дявол и беше станала съпруга на Стефан Котленецът, преди да отиде с лицемерна смиреност в дома му и преди албанката да я прати в царството на сенките. Телохранителите на баща му и чичовците му Марин Капитан, Миро Челеби и Наум Белиот бяха прокълнати, свързвайки се с Авалови, никога да не създадат свой дом и семейно огнище. Единствено Влаха и синовете му имаха по-радостна съдба, но само на пръв поглед и само за тези, които не познаваха детайлно истинското състояние на нещата. Влаха беше погребан в морето от княз Константин, големият му син Лазар загина пред очите му в леярната на Одрин, и двамата имаха семейства, и двамата загинаха на служба при Авалови…