— Менструацията ми се бави цяла неделя?
Вангел свали морския далекоглед на Белия дявол.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би съм… бременна.
— За османлиите това е без значение — мрачно произнесе той. — Едно от любимите им занимания е да разпарят коремите на трудните гяурки.
— Не говори така, за бога! Или искаш да пометна.
— Трудно ще намериш по-неподходящо време за раждане — неопределено каза той.
Потънаха в тягостно мълчание. И с просто око можеше да се следи движението на войските. На разсъмване се появиха кримските татари, позна ги по островърхите калпаци и лисичите опашки, висящи свободно пришити на околожията, след тях, потънали в прах, пристигнаха бошнаци, арнаути, далматински моаджири и гарнизоните, охраняващи южния бряг на Дунава от Вуковар до Русчук. Основните сили обаче, предвождани от Мехмед султан и везира Кюпрюлю паша, все още не бяха стигнали реката или, не дай боже, щяха да строят саловия си мост някъде другаде по брега.
— Не искаш ли да ти родя син? — тихо попита Аурела. — Дори да убиеш майка му, той ще бъде истински Авалов.
— Все още мога да намеря жена, която с радост… и без риск ще ражда синовете ми!
— Но няма да бъде първата ти любов — в гласа й се промъкнаха отчаяни нотки, — нито първата ти годеница.
Вангел прекрачи прага и влезе в спалнята. Повече от четири часа беше прекарал на балкона на вода Райнеа, крайно време беше да разсее кошмарите си.
— Радвай се на живота, Аурела — мрачно каза той. — Гледай на всеки ден като на великодушен подарък. Уверявам те, често ме напада неудържимо желание да ти извия врата!
— Ти още обичаш Елена — промълви тя.
— Още? — князът се изсмя дрезгаво. — Сериозно ли мислиш, че ще е достатъчно да предизвикаш нечия смърт, за да изличиш покойния от съзнанието на близките му?
— Не съм предизвиквала ничия смърт, нито на сестра ми, нито на сина ви!
— Добре, добре — Вангел уморено махна с ръка и затвори очи. Болеше го кръстът, виеше му се свят, беше уморен като геранов кон и въпреки това се бореше с мисълта да легне ли до полуголата Аурела, или да слезе по брега към делтата да търси Нейолу и гемията на Зоя хърватката.
— Вангели?
— Чувам те!
— Зная защо сме в Галац.
Вангел отвори очи.
— Така ли? Защо сме в Галац, по дяволите! — злобно попита той.
— Тук… по-скоро в реката… ти ще направиш опит да убиеш султана… Петия.
Потни реки шурнаха по гърба му, очите го засмъдяха, ръцете му се наляха с олово и увиснаха безпомощно край тялото.
— Това е лудост, Аурела. По-безсмислени дивотии не съм чувал в живота си.
— Не съм очаквала да ми признаеш мислите си, Вангели. — Аурела се надигна в леглото и подпря брадичката си на двете длани. — Защо мислиш, че повдигам този въпрос? За да чуя — да, графиньо Сергиу, направих няколко опита да убия Мехмед. Атентатите се провалиха. Ние сме в Галац, защото ще нападна падишаха, докато прекосява реката.
Вангел разбра бързо, че е излишно да лъже, след като намеренията му са толкова прозрачни, че дори една яшска мръсница е годна да ги прозре.
— Какво друго знаеш… за този атентат?
— Само това, което се говореше в Яш!
— Аурела — Вангел дръпна един от столовете и седна срещу нея. — Не ме принуждавай да вадя думите ти насила.
— Досещаш се какво знам, Вангели. Знам всичко. По заповед на виенските масони ти проведе четири покушения срещу султана. За жалост неуспешни, княз. При Измир загина херцог Адриан Орлаински, при…
— Стига! — прегракнало кресна Вангел. Нямаше смисъл да изслуша останалото, за да научи името на предателя. Бягайки от дълга си като плъх от потъващ кораб Хайнц цу Баумщад или Развратния ангел, както го наричаха лицеистите, беше разказвал на Йоан и лакеите му всичко, което знаеше за „Ложата на целомъдрената вълчица“, а той знаеше всичко, включително кой придружаваше Вангел при мисията му на изток и кой при какви обстоятелства беше загинал. Нещо по-лошо. Хайнц беше присъствувал на всички съвети на ложата и знаеше къде и как ще бъдат проведени следващите акции.
— И всичко, което се говори в Яш, стига до ушите на великия везир? — сигурен в положителния отговор, попита той.
Аурела спусна босите си нозе на пода и отвори тоалетната си чанта.
— Аурела?
— Все някога трябваше да го чуеш, Вангели. Колкото по-рано, толкова по-голяма е вероятността да оцелееш. Принц Хайнц фон Линц цу Баумщад постъпи на отоманска служба. Сега се нарича Хафизула паша и ще командува оръдията на турците срещу Виена…
— Ти си луда!
— Не, ти си луд, ако веднага не напуснеш Галац. Освен да моля за прошка, аз дойдох в Скендера да те предпазя от капана, който Йоан с помощта на великия везир са ти заложили в Галац.