— Знам всичко. Нищо не ми казвай! — изкрещя София, когато го видя да влиза в покоите й. — Помощ! Помощ! Убиец! Даниъл, Виктор…
— Излишно е — примирително каза Вангел. — Избих ги до крак. Няма кой да ти помогне.
Очите на София се разшириха, за миг в зениците й се мерна страх, но арогантността й взе връх и закрещя истерично:
— Къде се намираш ти бе, убиец подъл! Ти си в двореца на своята княгиня! На колене, жалък роб! На колене или ще заповядам да те побият на най-тъпия кол в цял Яш!
Вангел се огледа. Прозорците бяха с решетки, вратата, през която влезе, единствената. Долу чакаше Нейолу с конете, в хана „Сибиу“ Аурела с дормеза.
— Ще млъкнеш ли? — уморено попита той, отпускайки се в най-близкото кресло.
Лицето на София се преобрази мигновено. Или надежда блесна в очите й, или светлината разиграваше измамни сцени с изражението й.
— Защо си тук? — по-кротко попита София. — Как смееш да стъпваш в двореца на един владетел, загинал от собствената ти ръка?
Вангел поклати глава.
— Йоан стана жертва на собствената си подлост. Не съм предприемал нищо срещу мъжа ти.
— Лъжеш!
— Не, не лъжа и ти го знаеш отлично. Цяла година се опитвам да убия султан Мехмед. Ако верният васал Йоан е решил да го спаси с цената на живота си, това си е негова работа.
— Йоан беше княз на Молдова. Никакъв васал не беше Йоан Лупус.
— И то какъв васал беше. Лакей и роб на Мехмед Антихриста. — Вангел махна с ръка. — Нали помниш какво казваше владиката. За мъртвия или добро или нищо.
— Къде е Аурела? — внезапно попита София.
Въпросът й го развесели. Той идваше за главата й, тя, вярна на природата си, продължаваше да наднича през ключалките на чуждите спални.
— Чака ме в хана — съзнаващ, че ще я раздразни до сълзи, отговори той.
— Вдовицата графиня Сергиу? — Гласът й изфалцира злобно. — Носи ли черно… от благоприличие.
— Ти, която закла майка си като жертвен баран, защо не си в траур?
— Не ми говори така, Вангел! Забранявам ти! Бях сигурна, че може да е в Скендера, когато пратих ония кучета в Биказ.
— За моята глава, нали? — Вангел се усмихна. — И какво се получи, сестро? След като отрови племенника си, след като причини смъртта на снаха си, загаси свещта и на тази, от чиято утроба се пръкна. Искаш ли да ти разкажа как заварих княгиня Зоя Авалова в казармата, от която бдеше над живота ни… И моя, и твоя, Софийо.
— Не, за бога! Знам всичко. Трябва да тръгваш. Повиках генерал Миор и гвардията… Ако те заварят тук, свършено е с тебе. Взимай си вдовицата и бягай по-далеч от Яш. Стига кръв, по дяволите! Дори Белия дявол беше по-благороден от нас, внуците му.
Вангел се усмихна отново.
— Генерал Кристиян Миор няма да дойде. Никога.
— Уби ли го? Трябваше да предположа… Тогава някой друг от гвардията. Заповедта си е заповед.
— Ще дойде княз Апафий Седмоградски — кротко каза той. — Дебел, арогантен, мустаклия… И ще те получи в наследство… Разбира се, ако си жива дотогава.
София го изгледа изпитателно.
— Ще ме убиеш ли, Вангели?
— Бих предпочел да се самоубиеш, сестро. Не искам кръвта ти на съвестта си.
— Ти си луд! — София скочи. — Да се самоубия! Аз! Никога! Опита да изтича покрай него, но преди да стигне до вратата, Вангел я сграби през кръста и я хвърли на леглото. София се просна по гръб, удари главата си в резбованите табли на брачното си ложе и сгърчи лице от ярост.
— Ще ми платиш тази простащина, княз Авалов! С главата си! Аз все още съм владетелка на Молдова!
Вангел седна отново.
— Слушай ме внимателно, София! Не съм дошъл нито на гости, нито да слушам заплахите ти. Ти си мъртва, сестро. Давам ти възможност сама да тръгнеш за ада. Ще бъде и по-чисто, и по-безболезнено за теб. Вангел извади едно шише от джоба си и го хвърли до нея. — Това е отрова! Рицин! С тази любовна билка баба ти София изпрати половин Буджак на оня свят. Дойде и твоят ред.
— Аурела отрови сина ти! — кресна княгинята, но Вангел вдигна ръка и я застави да млъкне.
— Отровителството е наш стил. Авалов! Предава се по женска линия. Не ме прекъсвай, София. Долу чака моят слуга Нейолу. Румънец — вълк! Няма страх ни от дявола, ни от ада му! А милост — нито е чувал тази дума, нито знае значението й. Той уби Йоан Лупус. Разкъса ги с взрив и него, и ония плъхове Емелиян Сергиу и Дан Трифон. Пак той ликвидира генерала на гвардията ти, моя шурей Кристиян Миор, той ще има грижата да прати и теб в отвъдното. — Вангел се изправи. — Давам ти един пясък време, сестро. После Нейолу Румънеца ще дойде тук. Ако те завари мъртва, ще склопи очите ти и ще запали свещ за упокой. Жива ли си — ще те свърши според въображението си. А той има богато въображение, София.