— Вангели!
— Сбогом, сестро… Помоли се на бога за грешната си душа и тръгвай на път.
— Обичам те, Вангели! — изплака София. — Прости ми, за бога! Очите си изплаках по тебе! Обичам те, изчадие адово!
Вангел се обърна, излезе и тихо затвори вратата. Половин час по-късно даде знак на Нейолу да се качи в спалнята на сестра му.
— Мъртва е — каза румънецът, като се върна. — По-мъртва — здраве му кажи!
— Животът е непрекъснато страдание, Нейолу — започна княз Вангел Авалов.
Обядваха в Сибиу. Веднага щом довършеха с храната, щяха да тръгнат за Виена. Аурела се беше качила в една от спалните. Макар и в ранна бременност тя трудно понасяше пътуванията, ставаше й лошо, виеше й се свят, повръщаше и Вангел я беше пратил да събере сили за дългия преход до столицата на Свещената империя. Мехмед отдавна беше на територията на княжеството, съгледвачите докладваха, че войските му се движат по западния бряг на Серет. Всеки миг авангардът му можеше да влезе в столицата. И още нещо докладваха шпионите. Предните отряди се командуваха от княз Апафий Седмоградски, бъдещия владетел на обединените княжества Влашко, Трансилвания и Молдова.
— Какво говорех, Нейолу?
— Казваше, княз, че животът бил мъка или нещо подобно!
— Страдание, Нейолу! Животът е низ от страдания. Успееш ли — страдаш, не успееш ли — страдаш. Живеем в страдание, умираме в страдание и мъка! Ни Христос, ни Мохамед, ни самият дявол Сатаната не са в състояние да облекчат теглото на мравката земна! Освен…
— Освен? — попита румънецът.
— Освен златото, момче! Тук на земята! После, в отвъдното, кучета ни яли.
Настъпи дълга пауза. Румънецът остави овнешката си плешка и взря черните си очи в него.
— Нещо повече искаш да кажеш, княз?
Вангел кимна.
— Беден ли си, румънец?
— Беден, княз! Всички в рода ми са бедни!
— Искаш ли да бъдеш богат мъж? Много богат и много властен!
— Колко богат и колко властен? — тихо попита слугата.
— Можеш да спечелиш триста хиляди златни талера… Знаеш ли колко пари са това… във Виена. За пет хиляди талера можеш да си купиш дворец със земя, с коне, с крави… С останалото — власт. От царската по-абсолютна, от божията — по-безогледна. Румънец…
— Искам да бъда богат — прегракнало отговори Нейолу.
— Тогава убий султан Мехмед! Ела във Виена. Ще те чакам до пълнолунието на август.
Глава тринадесета
— Всички ли са мъртви, Вангел? — попита Аурела. Седеше до него на капрата, дишаше дълбоко и се бореше със зараждаща се криза. Беше бледа като платно, очите й започваха да се подуват, краката й отичаха, виеше й се свят.
— Мъртви са! — неохотно отговори той. „И ти трябва да минеш под ножа, кучко. Родиш ли женско, ще ви пратя в пъкъла… И теб, и отрочето ти. Няма да отглеждам отровителки. Аз, не!“
— И Йоан, и Мико, и Дан Трифон?
— Пържат се в ада, Аурела!
— И брат ми, и княгиня София?
— Никога вече няма да чуеш имената им!
Аурела притихна.
— А аз, Вангели… Как възнамеряваш да постъпиш с мен?
Вангел размаха камшика над конете.
— Ще те чакам да родиш… После… Ще мисля!
Аурела живя до дълбока старост. Роди пет деца и едва последното беше момиче. Вангел кръсти дъщеря си Зоя и я отгледа с такава любов, каквато не подозираше, че може да изтръгне от вледененото си сърце. Синовете си нарече Константин, Марс, Филип и Вангел. Направи ги търговци и мореплаватели, но се отнасяше с тях студено и от дистанция. Когато умря от гръдна жаба на шестдесет и шест години, единствено Зоя плака над гроба му, макар цял Солун да крачеше след ковчега му.
Съдбата дари княз Авалов II с двадесет и шест внука, от които двадесет и двама продължиха фамилията му. Преживяха войни, кланета, чуми, а през пролетта на 1890 година, триста и петдесет години след основаването на рода, се преместиха завинаги в свободното княжество България… но това е друга история и тя няма място на страниците на тази хроника.
Нейолу Румънецът стреля с два мускета в гърдите на султана, но барутът беше влажен и оловото не стигна до целта си. Посякоха го на място, побиха главата му на кол и я държаха до пълно разкапване пред унгарския дворец на княз Апафий.
Султан Мехмед IV Османоглу оцеля при пет атентата, но се помисли за неуязвим любимец на съдбата и има наивността да атакува Виена с половината от войската си. Преди ариергардът да се влее в основните сили, маджарската конница нападна султана в гръб и изкла прославените му спахии. Мехмед се спаси с бягство и макар че запази васалитета на крайдунавските княжества, завинаги се отказа от свещената война с католическия свят на север от Великата река. И той, и наследниците му хвърлиха всичките си усилия в запазването на имперските граници, а те се ронеха като пясъчник, подложен на ударите на пустинния вятър.