— Не се бойте, Бриджит. Синовете ми са в сигурни ръце! — Горкият Лазар беше еднорък. — Ще се преоблека и ще изляза в задния двор. Моля, кажете в кухнята да сварят кафе и елате да поговорим.
Вангел се преоблече и слезе. Французойката го чакаше. Край масата се въртеше слугиня в очакване на заповеди, каната с кафето беше сервирана, а той нямаше нужда от друго.
— Разкажете ми нещо за момчетата, Бриджит.
— Какво искате да знаете, княже?
— Всичко!
Французойката се усмихна притеснено.
— Не е лесно.
— Опитайте, Бриджит. Искам истината!
Отговорът й струваше извънредни усилия и Вангел виждаше смута й.
— Много са различни, княже. Константин по-бавно взема решения, но вземе ли веднъж — става спокоен и сигурен. Не, не е колеблив, разсъдлив е, а това го кара да изглежда бавен. В игрите е по-силен и по-бърз от брат си… когато Филип беше на неговите години. Константин има дълбок сън, събужда се ласкав, усмихнат и веднага скача от леглото. Учи по-бавно от брат си, но това, което усвои, знае твърдо. Малкият има по-услужлива памет, но не се задълбочава в нищо и решенията му са по-скоро въпрос на каприз, отколкото на обмисляне. Ясно ли се изразявам, княз Авалов?
— Напълно, Бриджит. Продължавайте, моля!
— Константин зрее в по-големи обеми. Иска да покори моретата като вас, да бъде войник и рицар. С княгинята се отнася като с дама, която трябва да бъде покровителствана, с мен като приятел, поне близък човек, и винаги е готов на защита…
— А Филип? — неволно попита Белия.
— Казах ви, княже, децата са много различни. Филип е прибързан, има лош, нервен сън… Раздразнителността се дължи на тежко прекарани нощи. Може би ще изживее това състояние… Носи една вродена дързост, незачитане, което аристократите, извинете ме, придобиват в по-късни години. — Бриджит вдигна очи да види реакцията му, но Белия й кимна окуражително и тя продължи с видимо облекчение. — Филип съзнава, че е княз, че е по-богат от другите, че всички наоколо са наети за негова прислуга и открито демонстрира положението си… На тези години той има по-господарски маниери от вас, княже, извинете дързостта ми!
— Говорете спокойно, Бриджит. Доволен съм от вас! Моля продължавайте.
— Те са момчета, княже, малки момчета… В игрите им се поражда съперничество, както между всички деца. В такива конфликти Константин е рицар, а Филип… Филип — княз!
— Искахте да кажете подлец, Бриджит?
— Силна дума, не, княже, той все пак е дете, но мисля, че някой по-авторитетен от мен… равен нему, трябва да му обясни някои понятия! Доброта, великодушие… смирение, ако щете.
— Кой е той, Бриджит? Майка му?
Чуха конски тропот и крясъци. Дори басът на Лазар беше весел и възбуден.
— Не, княз Авалов! Княгинята, като всяка майка, е склонна да прощава. Вие!
Появи се Лазар, следван от племенниците си. Лицето на албанеца грееше, Филип висеше на единствената му ръка, пищейки от възбуда. „Той е по-красивият от двамата!“ — помисли Белия, прехвърляйки погледа си на другия. Константин вървеше от лявата страна на вуйчо си, усмихнат, но сдържан, гъвкав, а като че ли тежък, с весели очи, а с тежък поглед. Отново прехвърли вниманието си на Филип. Момчето имаше красивите, черни изписани очи на майка си, но поглед нямаше.
„Ранг“ — започваше писмото на Шон Мърдок. — „Консилиумът на лордовете отказа да те направи пер на Британия. Формалната причина е, че си чужденец и че не живееш на територията на островите. Въпреки това името и авторитетът ти са високи и заслугите ти при Гибралтар записани в специалната «Бяла книга» на Форийн офис, чест, която рядко се оказва на чужденец. Консилиумът на лордовете предложи на Адмиралтейството да те покани на английска служба с чин капитан-адмирал и да признае титлата «княз», която у нас се равнява на «дук» и е най-високата след титлите на кралското семейство. Ако не приемеш това предложение, заслугите към Британия ти дават някои извънредни права, които е редно да знаеш. На първо място, посолът на нейно величество във всяка точка на земното кълбо е длъжен да ти оказва съдействие, да се застъпва за правата ти пред короната и законите на страната, в която е аташиран. Второ — твоите кораби имат свободен достъп и са освободени от мито във всички наши пристанища, трето — твоята съпруга княгиня Авалова и нейните дъщери, стъпили на наша територия, влизат по законно право в контингента на придворните дами. Четвърто — твоите синове имат право да учат по избор в кой да е от лицеите, колежите, университетите на Англия, както и да постъпят във флота или в армията на нейно величество; и, пето, последно — в случай на смърт ти, кавалерът на «Железният кръст на свети Джеймс», имаш право да бъдеш погребан в Алеята на британските капитани и спускането ти в земята да бъде придружено с артилерийски салют.“