— В момента не, сър Кърнилиъс. Благодаря.
— Познавате ли княз Сигизмунд?
— Чувам, че е изказал желание да му бъда представен.
— Той е суетен и капризен… млад човек! Нерешителен, променлив… лесен за влияние и натиск. Съветвам ви, когато се явите пред него, да носите „Кръста“! Сигурен съм, че това ще му направи впечатление.
Вангел имаше намерение да разиграва този театър и наостри слух.
— Ще му говоря за вас, княз Авалов. Още утре Сигизмунд ще знае, че Британия ви признава благородните отличия и ви предлага да заемете място сред прославените й капитани!
— Благодаря, милорд! — Предложението му спестяваше някои обяснения, които можеха да минат за нескромност, дори за фарфаронска хвалба.
— Не ми благодарете, княже! Това е мой дълг.
Сър Кърнилиъс се обърна с лице към салона, сега светлината падаше на сивото му сбръчкано лице. Посолът беше прехвърлил шестдесетте години, но тялото му беше все така живо и стройно, очите му сивееха, оределите коси откриваха висок лоб, прекосен от упорити бръчки.
— Имате очарователна жена, княже! Ще бъда щастлив, ако се сближи с лейди Кабот и дъщерите й.
— Благодаря, милорд!
— Естествено вие знаете, че моят дом е винаги широко отворен за вас.
— Да, милорд! В редките си престои в Яш ще ви гостувам с удоволствие. Надявам се, господин посланик, че няма да откажете да ми върнете визитата?
Сър Кърнилиъс се засмя отривисто.
— Да премахнем протоколните учтивости, княже? Лорд Дърмънд ви нарича „мой приятел“.
— Джон наистина е мой приятел. В края на лятото ще ловуваме в Скендера. Чувствувайте се поканен, сър Кърнилиъс.
— Ще пристигне в Молдова? Как?
— Моят кораб ще го вземе от Истанбул. Него и лейди Даяна.
— Така ли? — Кабот изглеждаше възбуден. — Трябва да кажа на жена ми. Майката на лейди Даяна и лейди Кабот са родени в съседни имения в Йорк. Разбира се, фамилиите Дърмънд, Уотърбрийдж принадлежат към старото войнство.
Белия нямаше представа от английска история, но познанията му бяха достатъчни, за да разбере, че Джон Дърмънд принадлежи към най-старата аристокрация и че за Кабот ще бъде чест да ловува с него.
— Поканата се отнася и за лейди Кабот, милорд. Разбира се, ще бъда щастлив да посрещна и дъщерите ви, ако младите дами не сметнат, че компанията ще им бъде скучна.
— Напротив, княже, ще бъдат поласкани! Ще ви помоля лично да им отправите поканата.
София измъчваше френския си език в разговор с масивна матрона. Оказа се княгиня Абруд, жена на маршала и първа дама в свитата на младата княгиня Батори.
— Поздравявам ви с високото отличие, княз Авалов! — пискливо, с неприкрита похот каза тази планина от месо. — С княгиня Авалова уговаряхме гостуването ви у нас.
— Утре заминавам. Ще се върна след седем дни. Тогава, ако не възразявате, ще поднеса уваженията си на благородния маршал.
— Нашата господарка иска да ви види! — Маршалката не се предаваше. — Не можете ли да отложите пътуването?
— Съжалявам, не! Но след седем дни ще бъда на ваше разположение!
Вангел взе София под ръка и вежливо, но твърдо я отведе.
— Защо бързаме, Вангели? След малко ще започнат танците!
„Трябва да се подготвя за среща с княжеската двойка!“ — мислеше Белия. Пътуваха с ландото, макар да бяха на двеста метра от дома си и ако останеше на него, би предпочел да се разтъпче.
— Когато си сама, стой колкото искаш! — каза той. — Моите визити ще бъдат кратки! На границата на неучтивото!
— Защо? — искрено учудена попита София.
— Не знам. — Наистина не знаеше. — Така ще бъде. Винаги!
Децата, спяха, но Бриджит дрънкаше на клавесина, сигурна, че господарите ще се приберат сутринта.
— Искам, вино! — каза Белия. — Повикай Бриджит!… Ела и ти!
Вангел отиде да се преоблече. Чувствуваше се отвратително. Белия дявол от Янина, пиратът — фантом беше станал салонен лъв. Движеше се в общество, ласкаеше жени, правеше се, че не вижда похотта им, общуваше с мъже, криещи не породена от нищо, непредизвикана омраза, играеше на „опасен мъж“ и едва потискаше отегчението си. София си въобразяваше, че популярността е равнозначна на обич. Белия можеше да си представи какво говорят зад гърба на наивната му, простодушна жена. Не биваше да й разбива илюзиите, напротив, трябваше да скрие недостатъците й зад блясъка на ориенталски разкош. „Докато аз скитам из България, ще ги изпратя в Париж! С Бриджит и момчетата!“
Взел решение, Белия дявол излезе в градината. На масата между двете жени седеше Лазар.
— Ще ти преча ли, дон? — попита на лингва франка той.