Великият везир наистина беше направил своите заключения, а чрез дипломатическите си агенти беше започнал издирване на имперския престъпник в съседните държави. След установяването на личността и убежището му Соколлу беше повикал еничара Гюнеш, сърбин, майстор на ятагана и камата, трениран в дворцови убийства със стилета и гарота. Гюнеш бег беше предупреден да чака и вече беше започнал да губи търпение.
— Австрия е във война с Турция, Вангел. Или ако още не е, утре топовете ще загърмят! — каза Абруд. — Русия се бие с шведите на север, с татари и монголи на изток и юг. Германските княжества атакуват Литва, англичаните са във война с целия католически свят, така че ако султанът протегне ръка към Молдова, не можем отникъде да разчитаме на помощ!
— Искаш да кажеш, че ако започна действия срещу Портата, срещу мен ще се опълчи молдовската гвардия?
— Точно това искам да кажа, Вангел! Моят гарнизон първи ще получи заповед да те арестува!
— Да… така изглежда. — Вангел стана и подаде ръка на княза. — Прати ординареца, Аурел… Най-късно довечера…
Нагизден със златни одежди, Диомед приличаше на бога на слънцето. Почувствал необикновения миг, жребецът затанцува на място, опъна шия, нави я и позволи на публиката да го види в най-добрия му вид.
— Ваше височество — каза Вангел княз Авалов със смиреното почитание, дължимо на коронованите глави, но с вида си на „опасен мъж“, който правеше несериозен всеки опит за преклонение. — Позволете ми да ви поднеса в дар този необикновен жребец. Неговото родословие може да бъде проследено сред василевските фаворити на влахернските конюшни.
Княз Сигизмунд не откъсваше очи от Диомед, гърдите му едва обемаха развълнувания му дъх, очите лъщяха възхитено и алчно.
— Каква порода е жребецът, княже? — попита Батори.
— Персиан, ваше височество. Породата е пречиствана столетия!
— Личи, княже! Красавец! Как се казва?
— Диомед, ваше височество.
— Неземна красота, княз Авалов! Благодаря! Никога подарък не ме е вълнувал така… Зарадвахте ме, княже!
Вангел се поклони, но очите му опипваха придворните и търсеха реакциите им. Публиката беше така прехласната в жребеца, че беше престанала да му обръща внимание. От очите на маршал княз Абруд се стичаха сълзи и дребното му тяло трепереше като ударено от треска.
— С мъка ли се разделяте с Диомед, княже? — попита Батори.
— Не, ваше височество, този жребец не подхожда на обикновен простосмъртен!
Батори го погледна с изненада.
— Думи на голям благородник, княже! Няма да забравя този ден! Вие ме направихте щастлив, господине!
Вангел се поклони още веднъж, но не прекали нито с дълбочината на поклона, нито с времетраенето. Сигизмунд приближи жребеца и прекара разтрепераната си длан по шията му, потупа го по гърдите, разгледа златните стремена, златния мундщук, обкованите със златни пирони поводи.
— Княз Абруд! — Сигизмунд се обърна към маршала. — Обявете официален лов! Аз ще яздя Диомед! — Маршалът се счупи в кръста и остана така, докато говореше господарят му. — Вие, княз Авалов, ще яздите от лявата ми страна! — Вангел се поклони трети път. — А сега, господине, какво мога да направя за вас? Днес не съм в състояние да ви откажа нищо!
Вангел смекчаваше колкото можеше остротата на гласа, на очите си, но в това отношение можеше малко и го видя в погледа на монарха.
— Моля да ми позволите да изразя уважението си към нейно височество!
Сигизмунд се усмихна снизходително, всъщност фалш и злоба беше изражението, което постигна, но Белия дявол се задоволяваше с малко. Ако княз Батори не изпитваше подозрение към личността му, за него щеше да бъде достатъчно.
— Скъпа — каза той, — княз Авалов моли да се поклони на ваше височество!
— Княже! — Гласът на унгарката беше звънък, висок, но топъл, очите също. — Вие зарадвахте моя господар и аз ви благодаря от сърце!
Вангел протегна ръка и слугата на София сложи в дланта му завитата в пурпурна коприна диадема.
— Ваше височество, ако думите ви са искрени, моля приемете този малък дар от княгиня София и мен.
Белия й подаде пакета и наведе глава. „За кой ли път, дяволите да ви вземат!“
— Зиги. — Беше ред на княгинята да се задъхва от вълнение. — Погледнете, скъпи, това е диадемата на Теодора?
Вангел наостри уши.
— Помните ли стенописа, господарю? В параклиса на княз Влад Дракула. Изображенията на Юстиниян и Теодора? Същото преливане на камъните… Ето рубин в гнездо, около него сапфири… Няма съмнение! Ето тук смарагд с брилянти… Княз Авалов, откъде имате тази диадема?