— Избрах красива, цивилизована и мирна страна, управлявана от просветен монарх! — беше отговорът.
— Разбирам ви, княже! — продължи кардиналът. — Ценя вашите съображения… Бих искал да знам, ако сте любезен да споделите, преследва ли ви законът някъде по широкия свят?
— От значение ли е това, ваше светейшество — попита Вангел, — след като във вашето княжество нямат претенции към личността ми?
— Не се сърдете, княже — обади се Батори. — Днес ние се запознаваме с вас.
— Воювам с Отомания, ваше височество! — Белия умишлено адресира отговора към Сигизмунд. — При Лепанто се бих заедно с флота на крал Филип Испански, подклаждах бунтове на християните в Янина, на остров Корфу… Високата порта определи награда за главата ми!
— Чувам, че познавате висши гръцки духовници? — отново кардиналът взе думата.
— Познавам е силна дума, ваше светейшество. Воювах рамо до рамо с византийския архонт Филип Ткон Македонец, който е племенник на вселенския патриарх. С посредничеството на друг благородник, потомък на династията Погонат, влязох във връзка с монасите от „Памакаристос“, откъдето купих диадемата и жребеца.
— На каква цена? — продължи да пита светейшият брат.
— Извинете, това засяга само мен!
— Прав сте, княже! — Батори се намеси отново. — Британия ви е предложила служба, потвърждение на титли и отличия? Кралицата ви е наградила с „Железният кръст свети Джеймс“… За какви заслуги, княз Авалов?
— Все същите, ваше височество. Воювах срещу Отомания, затова предоставих корабите си на кралицата за десант на южния бряг на Гибралтар!
— Това значи ли, княже — обади се монахът, — че смятате Испания за недостатъчно усърден враг на падишаха и затова залагате на Британия?
— Позволих си да направя този избор, ваше светейшество!
— И вярвате, че Британия ще изтласка неверниците от християнските земи?
— Турция и Британия вече се сблъскаха в Иран…
Височайшите братя се спогледаха.
— Този конфликт все още е поверителна информация, княз Авалов! — не криейки изненадата си, каза Батори. — Засега сведенията вървят само по дипломатическата поща.
— Аз имам интереси в тази част на света, ваше височество, а моите капитани — заповед да докладват всичко, що се отнася до Отомания. Особено в неин ущърб!
Сведенията на Аурел Абруд бяха верни, а осведомеността на Белия дявол щеше да увеличи достоверността на всяка негова дума.
— Разбирам, княже! — Батори доля чашата му с вино. — Вашият живот буди извънреден интерес в Яш. Това е причината ние с брат ми да пием вода от извора! Изпитвам искрени чувства на симпатия към вас, княз Авалов. Мой ред е да попитам, мога ли да се реванширам?
Белия дявол не познаваше дворцовия етикет, не знаеше колко променливо е благоволението на монарсите, затова опита да облекчи тежката криза на единствения молдовец, с когото се беше сближил.
— Да, ваше височество — започна той. — В Измаил се запознах с един смел и благороден офицер, който е имал лошия шанс и неблагоразумието да заслужи вашето неодобрение. Ако молбата ми не е нахална, ваше височество, помилвайте Аурел Абруд!
Сигизмунд скочи и нервно тръгна из салона.
— Този каналия? Човек, който не зачита нищо, освен пороците си! Това е новият Дракула, княже! С какво този негодник спечели уважението ви?
С разкаянието си, ваше височество! — Белия разбра, че е сбъркал, но нямаше място за отстъпление. Молбата беше отправена и или трябваше да бъде приета, или отхвърлена.
— Аурел Абруд разкаян? — възкликна кардиналът, без да крие иронията си.
— Дълбоко, ваше светейшество! По християнски! — „На лукавия е лукавство!“ — Князът отправя горещи молби към бога да му върне благоволението на неговия господар!
— И смятате, че това е искрено? — с лошо прикрито удоволствие попита Батори.
— Убеден съм, ваше височество!
Кардиналът се намеси отново:
— Моят височайши брат беше снизходителен с развратния княз, господине! Наказанието беше минимално! Княжеските съдии поискаха Аурел Абруд да бъде осъден и имуществото му конфискувано!
— Знам, ваше светейшество! Князът изкара три от петгодишното си заточение в смирен разговор с бога и покаяние…
Вангел намрази духовника от пръв поглед и едва въздържаше желанието си да го стисне за гушата. Затова изпитваше истинско удоволствие, когато можеше да хвърли в лицето му откровен цинизъм със същото коварство, с което кардиналът го подлагаше на разпит.
— Ще помисля, княз Авалов — каза объркан, а може би дори затруднен Батори. — Утре ще имате моя отговор!
На другия ден не, но на третия княжеският отговор наистина пристигна. „По ходатайство на моя приятел княз Авалов Ние, Сигизмунд Батори, княз на Молдова и Трансилвания, опрощаваме вината и анулираме заточението на княз Аурел Абруд, възстановяваме воинския му пагон на полковник от княжеската гвардия и отменяме забраната да се появява на територията на нашата столица Яш. Сигизмунд.“