— Готова ли сте с отговора, Бриджит? — попита Белия.
— Обядваха под сянката на дърветата. На масата бяха София и Лазар. Веднага следобед Вангел тръгваше за Скендера.
— Да, княже — отговори момичето. — Ако ги пратите в лицей, трябва да пренебрегнете разликата в годините!
Белия разбра отговора, но искаше да се увери в здравия му разум.
— Да разчитам на конкуренцията, Бриджит? Мислите, че усилията, които малкият ще положи, ще затиснат някои черти от характера му?
— Неминуемо, княже! Заетият човек няма време да се възхищава от себе си.
— Ще помисля, Бриджит… Момчетата заминават в началото на октомври. Не съм решил къде. Когато дойде времето да ги изпращаме, искам да ми покажете проекта си за моден салон. От утре можете да търсите подходящо помещение, да спазарите жени и да започнете покупка на всичко необходимо… платове, материали…
— Това струва много пари, княже!
— Открих ви кредит в банка „Братя Бернщайн“ — прекъсна я Белия. — Лазаре, тръгвам за Скендера! Ще дойдеш ли с мен?
— Не.
Белия отбягваше погледа на Бриджит, Лазар — неговия. „Боли ли, албанец? — тъжно мислеше той. — Тази жена не заслужава нито верността ти, нито благородството ти, нито чувствата ти…“
— В Скендера те чака изненада, шурей. — Белия мина на лингва франка.
Лицето на Лазар се оживи.
— Кобилите родиха?
Белия поклати глава.
— Мана се върна.
Лазар мълча дълго.
— С детето?
— Родила е син… Пее и те чака.
— А Стефан?
— Мана не беше жена на Стефан… Никога!
Албанецът избърса устата си и стана.
— Дай ми Ром, княже. Тръгвам веднага!
— Вземи го, Лазаре.
Когато копитата на жребеца заглъхнаха, Белия вдигна глава.
— Разбирате ли този език, Бриджит?
Момичето се усмихна тъжно.
— Достатъчно, за да разбера, че сте благодетел, княже… Вие сте ангел! — Очите на момичето плувнаха в сълзи.
„Аз, ангел?“ — помисли разсеяно Белия дявол, хвърляйки кос поглед на жена си. София мълчеше сърдито. Левантийският пират отново нямаше време за височайшите й приятели.
— Вангел, ти си магьосник! — възкликна Абруд. — Ти накара този позьор да подпише амнистия? През главата на кардинала?
— Защо не ми каза нищо за Валерий?
— Не подозирах, че ще се сблъскаш с него! Той е най-големият подлец в Молдова!
— Ако князът ме беше приел сам, щях да го запозная с плановете си!
— Имал си шанс, че не е бил сам! Сигизмунд не поема никаква отговорност без съветите на кардинала и брат ми… Докъде стигна с подготовката?
— Ще разбера в Килия. Моите хора тръгнаха да набират войска…
— Идвам с тебе… — каза Аурел.
Тридесет и осем души го чакаха в чифлика на Котленеца. Тридесет и един беше вербувал Влаха и седем Стефан. Бяха мъже от всякаква възраст, но до един приличаха на скитници. Страдаха от инфекции по очите, от кожни заболявания, но ръцете им не бяха селски и мускулите им не бяха печени на открито.
Вангел заповяда да се изкъпят, подстрижат и да се явят при Влаха за дрехи.
— Откажи се, Вангел! С тридесет и осем души не можеш да минеш границата!
Вангел не искаше да си признае отчаянието и не мислеше за него. Фантазията му виждаше хиляда конници да летят по селата, да възбуждат духовете, да осветляват с историческа гордост потъмнелия от робство българин. Липсата на коне сведе този отряд до сто и осемдесет души, а сега реалността го правеше по-малък от четиридесет.
— Ще премина, Аурел! Хората трябва да видят, че някой мисли за тях! Да пробуди гордостта им, да даде воля на трупаната с векове жажда за мъст!… Тогава те сами ще се стекат да воюват за страната си!
— Грешиш, Вангел! Аз познавам тези хора… Ти разполагаш с четиридесет крадци, скитници, лентяи… От тях войска не става! Все едно да събереш конница сред циганите в Измаил!
— Ще ги обуча! От днес до първите дъждове на октомври дните им ще минат в стрелба, езда, във въртене на сабя, в нападения из засада, в галопна сеч… Ще ги направя по-свирепи от еничари!
Аурел сви рамене и взе чашата си.
— Бог да ти е на помощ, брат!
Влаха се зададе начело на наемниците. Чисти, облечени в сюртуци, с ботуши на краката, сега те изглеждаха по-добре, но бяха далеч от оная войска с дух и фантазия, която Вангел мечтаеше да поведе срещу Султана.
— Който язди, да мине надясно! — каза Белия. Никой не мръдна от мястото си. — Не сте ли яхали конски гръб, момчета?