— Ще се постарая, Джон… Ако жена ми не ви отвлече в Яш.
София беше нащрек и с него, и с англичаните, с които толкова искаше да се сближи, че едва се въздържаше да не увисне на вратовете им.
— Сър Кърнилиъс Кабот ще пристигне утре — каза София. — Лейди Кабот била близка с вашата майка, лейди Даяна?
Вангел беше достатъчно навикнал с нравите на аристокрацията, за да си състави мнение по неволни жестове, дори по незначителни изменения на лицето. Лейди Дърмънд трепна едва забележимо, кожата около финия й малък нос се сгърчи за миг и Белия вече беше сигурен, че за близост между двете дами не може да се говори, въпреки че отговорът твърдеше обратното.
— Моята покойна майка ценеше лейди Кабот.
Джон се притече на помощ на жена си.
— Вие сте французойка, нали? Добре ли разбрах, госпожице?
— Да, милорд.
— Били ли сте в Англия?
— Не, милорд. Нямах средства да пътувам.
— Надявам се, че сега под покровителството на моя приятел княза финансовото ви положение се е променило коренно?
— О, да, милорд! Сега аз съм богата… Приятелството на княза е истинско богатство!
— Благодаря, Бриджит — каза Белия, но от дъното на масата проехтя басът на лаза:
— Искате ли да пътувате, Бриджит?
— Да, капитане.
— Тогава омъжете се за мен.
— Това е абордаж, лаз! — през смях каза Белия.
— Сериозен съм като валия, дон! Бриджит, аз съм моряк, богат… Е, не колкото княза, но повече от много местни чокои, а те минават за богаташи! Утре тръгвам на път, но като се върна, ще се оженя за вас!
Бриджит се усмихна притеснено.
— Не се шегувайте, капитане. Преди един час се видяхме за пръв път!
Сокон взе чашата и я вдигна.
— Дами и господа, каня ви на сватба! Ако желаете щастието на Бриджит и Сокон Мехия, да пием до дъно!
— Чакай, лаз! — обади се София. — Ти все още нямаш съгласието на Бриджит!
И тогава се случи чудото.
— Има го, госпожо княгиньо! — отговори французойката.
Лазът скочи, грабна момичето, вдигна го и шеметно го завъртя във въздуха. Загубила посока и нападната от световъртеж, Бриджит затвори очи и лазът впи устни в нейните. Миг по-късно ръцете й обвиха врата му.
Лейди Даяна извика възхитено и започна да ръкопляска. София и Джон я последваха. Пиратът държеше французойката с лекотата, с която подмяташе шапката си. Поклони се ниско, без да я изпуска от ръце, каза:
— Ще се видим на вечеря! — и с широки, гъвкави крачки я отнесе в къщата.
— Полудяха! — каза София. — Това е лудост!
— О, княгиньо… — Очите на англичанката светеха в романтично опиянение. — Беше толкова красиво! Господи, дай им щастие! — Лейди Даяна се прекръсти.
Вангел беше изгледал тази сцена с раздразнение и ревност. „Лазът мина четиридесетте, а тя е само на двадесет и една!“ — потърси аргументи за неудовлетворението си, но не ги намери там, където очакваше. „Харесвам ли тази жена?“ — попита себе си Белия и отговорът беше „Да!“. Дивият, кървав лаз до тази изящна, фарфорна статуетка?
— Какво има, Ранг! — попита Дърмънд. — Уморен ли си?
— Преядох.
— И аз — обади се лейди Даяна. — Ще ми разрешите ли да се оттегля?
— Ще ви изпратя, милейди. — София стана рязко и изгледа мъжа си със старата киркирска ярост. — Влюбен ли си в нея, Вангели?
— В кого… Аз? Иди да си починеш, скъпа! — с добре възпроизведено отегчение каза той. — Аз ще бъда кум на твоята гувернантка и на моя капитан!
Очите на София се отпуснаха, сърцето й повярва — „О, света простота!“ — и когато поведе лейди Даяна към къщата, гласът й звънтеше щастливо. „Да, жено, влюбен съм в това момиче!“
— Грижи ли имаш, Ранг?
— Кой няма, Джон? Няма да говорим за грижи. Какво става в Истанбул?
— Положението се измени коренно. Сега аз съм нежелан гост в Илдъза.
— Иран? — Джон кимна. — Очакваш ли широк конфликт?
— Ние сме малоброен народ, а човешкият ресурс на Отомания е неизчерпаем. Сухопътна война без силен съюзник е невъзможна, Ранг!
— Имате ли го?
— Търсим го. Ще подкрепим възраждането на Иран!
— А следващата стъпка ще бъде Египет?
— Вероятно. — Джон се усмихна. — Ще участваш ли в десанта при Александрия?
— Ако се наложи.
Сур излезе от гората и лениво тръгна към масата.
— Вълк?
— Вълкодав. Най-смелото куче в света.
— Защо е изменил на вида си?
— Човешката воля го е заставила… И, защото изпитва нужда от любов…
Джон отмина без внимание тези думи, но Вангел почувствува, че нещо се скъса в гърдите му… „Бриджит ще се отдаде на лаза! — трескаво мислеше той — Сега, в този момент, те се любят!“
— Испания печели кредит пред Високата порта. Твоето писмо до Филип оневини султана в Ескориал. Сега дон Родриго е по-близък до Селим Втори от Мехмед Соколлу, великия везир.